Даниъл Силва - Падналият ангел

- Виж обработката на тези камъни. - Той прокара ръка по студената стена в прохода. - Няма начин да не са от времето на Ирод.

- Нямаме време да гледаме камъни - скара му се Габриел и го побутна през прохода с дръжката на кирка* та.

- Съществува реална възможност ние с теб да сме последните евреи, стъпили тук.

- Ако бомбата избухне, определено ще бъдем.

Лавон ускори ход.

- Къде точно се намираме? - попита Габриел.

- Ако бяхме на повърхността, щяхме да минаваме през Портата на мрака, насочвайки се директно към източната фасада на Купола на скалата. - Лавон спря и обърна лампата си към двойка колони в камъните. - Тбзи са дорийски - обясни той. - От времето на Ирод са, няма съмнение.

- Продължавай напред, Ели - натърти Габриел и отново го смушка с кирката.

Лавон се подчини.

- В края на този проход - обясни той - има водоем, открит от Чарлс Уилсън, другия велик британски изследовател на древния Йерусалим.

- Като Арката на Уилсън.

Лампата на Лавон се поклати утвърдително.

- Според Уилсън, водоемът е дълъг трийсет метра, широк е пет метра и половина и е дълбок десет метра. След това трябва да видим стълби.

- И ако стълбите са там?

- Ще ни отведат по-близо до повърхността. Оттам трябва да успеем да влезем в мрежата от водоеми и акве-дукти. От инцидента с Прохода на Уорън през 1981 г. знаем, че всички те са свързани. Трябва само да намерим правилните връзки.

- Преди бомбата да експлодира - добави мрачно Габриел.

Повървяха още няколко крачки. После Лавон замръзна.

- Какво има?

Ели отстъпи настрани и разкри груба сива стена, блокирала края на прохода.

- Нещо ми подсказва, че не е от времето на Ирод.

- Не е - съгласи се Лавон. - Според експертното ми мнение, тя е палестинска, от около две хиляди и десета година.

- Колко е дебела? - попита премиерът.

- Няма да разберат, докато не започнат да я разбиват - отговори Навот. - А ако започнат да разбиват...

- Палестинците ще ги чуят от Хълма.

Навот кимна.

На премиера му трябваха само няколко секунди, за да вземе решение.

- Кажи им да съборят преградата. Но ако не намерят бомбата до два и трийсет, ще наредя да арестуват имам Хасан Даруиш и да влязат със сила отгоре.

- Израелски войски и полиция на Храмовия хълм?

Премиерът кимна решително.

- Ако го направите - каза Навот, - ще подпалите Третата интифада, докато цял свят ни гледа заради папата.

- Разбирам това, Узи, но е по-добре от алтернативата.

Навот нареди на Габриел да започнат да разбиват.

Алеф, Бет, Гимел, Далет...

А те едва бяха направили вдлъбнатина.

В същия момент имам Хасан Даруиш стоеше върху западната подпорна стена на Храмовия хълм, вперил поглед в празния площад отдолу. Тревогите във връзка със сигурността бяха нещо обичайно в Йерусалим, но израелците блокираха достъпа до най-святото за юдаизма място само когато вярваха, че предстои неизбежна атака.

Блокирането можеше да е заради съвсем различна заплаха, но Даруиш подозираше друго. Някъде, някак си, заговорът бе компрометиран.

Даруиш се обърна и тръгна по уличката към Купола на скалата. Както обикновено, за петъчните молитви в Харам бяха допускани само жени и старци; Даруиш поздрави неколцина от тях и им пожела мир, преди да се спусне в Кладенеца на душите. Там отвори заключената врата и продължи надолу по стълбите в сърцето на Свещената планина. Миг по-късно той стоеше в един от най-големите водоеми на Храмовия хълм, вслушвайки се в шума от далечно почукване.

Това можеше да означава само едно.

Евреите идваха.

В продължение на пет минути те биха по стената без прекъсване, Лавон - с чука, а Габриел - с кирката. Габриел проби пръв, отваряйки пролука в тухлите с размерите на юмрук. Свали лампата от каската си и освети пространството от другата страна.

- Какво виждаш? - попита Лавон.

- Водоем.

- Колко голям? '

- Трудно е да се каже, но изглежда около трийсет метра дълъг и пет метра и половина широк.

- Нещо друго?

- Стълби, Ели. Виждам стълбите.

Шефът на сигурността от йерусалимския Вакъф беше четиридесет и пет годишен ветеран от „Фатах“ и „Бригадите на мъчениците от „Ал Акса“ на име Абдула Рамадан. Имам Даруиш му звънна на мобилния и му нареди да отиде при водоема под Купола на скалата. Не беше нужно да обяснява шума от почукването.

- Проходът на Уорън?

- Може би - отговори Даруиш. - Или пък е някой от новите, които намериха при незаконните си разкопки.