Даниъл Силва - Падналият ангел

- Какво искате да направя?

- Слез долу с трима от най-добрите си хора и разбери дали се опитват да стигнат до Харам.

- И ако е така?

- Накажи ги - нареди имамът.

Премиерът погледна стенния часовник в залата на кабинета. Два и десет. Погледна към Навот и попита:

- Колко е голяма тази дяволска дупка?

Навот зададе въпроса на Габриел, а после предаде отговора му на премиера и на останалите в залата:

- Не е достатъчно голяма.

- Колко време още ще им трябва?

Навот предаде отново въпроса.

- Не са сигурни.

- Кажи им да побързат.

- Работят с всички сили, господин премиер.

- Кажи им, Узи.

Навот предаде нареждането на премиера да ускорят темпото. После, след като чу отговора на Габриел, се усмихна.

- Какво каза? - попита министър-председателят.

- Каза, че работи с всички сили, господин премиер.

- Истината ли ми казваш, Узи?

- Не, господин премиер.

Премиерът се усмихна неволно и погледна часовника.

Беше 14,12.

До 14,15 дупката нарасна до около трийсет сантиметра в диаметър, а до 14,20 бе достатъчно голяма, за да побере раменете и ханша на строен мъж. Габриел се промъкна пръв, ожулвайки ръцете си, а Лавон го последва след няколко секунди. След като наложи отново кипата и каската, той постоя неподвижно за момент, онемял от благоговение. Пред тях се намираше водоемът, а зад него в мрака се извисяваха първите стълби на Ирод.

- Има само една причина този водоем да е тук - обясни Лавон, потапяйки ръка във водата на дългия правоъгълен басейн. - Това е била микве 2. Очиствали са се ритуално, преди да тръгнат нагоре към Храма.

- Всичко това е много интересно, професоре, но трябва да продължим.

- Остави ме поне да направя няколко снимки.

- Ще спрем на излизане.

Лавон заобиколи края на басейна и хукна нагоре по първата част от древните стълби, а лъчът от лампата му подскачаше по стените и тавана на сводестия проход. Най-отгоре той замръзна отново.

- Виж това! — възкликна, сочейки към няколко реда на древен иврит, издялани в стената. - Пише, че на неверниците е забранено да влизат в дворовете на Храма. Защо да има такъв надпис, ако изобщо не е имаЛо Храм?

Логичен въпрос, но в този момент мислите на Габриел бяха другаде. Питаше се защо четирима едри араби с електрически фенерчета слизат към тях по следващите стълби. После куршум опърли ухото му и той получи отговор на въпроса си. Изглежда, съседите бяха чули ударите. „ Едва ли е изненадващо - помисли си Габриел. - Кръвта никога не спи.“

ЙЕРУСАЛИМ

Всичко продължи само четиридесет и четири секунди, но по-късно Узи Навот твърдeшe, че му се е сторило като повече от час. От ограниченото му място за наблюдение му се стори, че Габриел и Ели са нападнати от цял арабски легион. Обаче Навот бе поразен най-много от дишането на Габриел. То нито веднъж не наруши нормалния си ритъм. И той не проговори, освен на два пъти, когато нареди на Лавон да си наведе главата.

Записите показаха, че Габриел не е отвърнал на огъня почти двайсет секунди след началото на схватката. След първия му изстрел се чу агонизиращ вой, който сякаш се надигаше от самите дълбини на Кладенеца на душите. Пет секунди по-късно Габриел стреля за втори път, след което интензивността на огъня от другата страна рязко намаля. Третият и четвъртият изстрел бяха произведени бързо един след друг и още веднъж някъде в тунела се чу болезнен писък. Още два изстрела в бърза последователност. После огънят престана и се чуваше само мъжки глас, молещ за милост на арабски.

- Кой ви прати тук долу? - Навот чу спокойния глас на Габриел.

- Върви по дяволите! - изкрещя глас на арабски.

Узи чу още един изстрел, последван от писък.

- Кой ви изпрати? - повтори Габриел.

- Имамът - отговори през зъби арабинът.

- Кой имам?

- Даруиш.

- Хасан Даруиш?

- Да... той беше... Хасан.

- Къде е бомбата?

- Каква бомба?

- Къде е, по дяволите?

- Не знам нищо... за бомба!

- Истината ли ми казваш?

- Да!

- Сигурен ли си?

- Да! Кълна се.

Навот чу още един изстрел. После не се чуваше нищо освен тежкото дишане на Габриел.

- Още ли сме в играта? - попита премиерът.

- Засега - отвърна Навот.

- Предполагам, че това отговаря на въпроса дали бомбата наистина е някъде горе.

- Да, господин премиер, предполагам, че е там. Но сега имаме друг проблем.

- Какъв?

- Габриел Алон е в Храмовия хълм само с Ели Лавон за подкрепление.