Даниъл Силва - Падналият ангел

- ...са водели до Храма.

Лавон кимна.

- През 1981 г. главният равин на Западната стена от глупост наредил на работниците да отворят отново портата, но щом започнали да дълбаят, шумът от чуковете се понесъл през проходите, кънтял във водоемите и се чул горе на Хълма. Арабите го чули много ясно. Веднага се втурнали в тунелите и се разразила малка битка. Израелската полиция дошла на Хълма да възстанови реда. След това Проходът на Уорън бил преграден и си остава така до ден днешен.

- Но очевидно той не е единственият подземен проход до Хълма.

- Не - отговори Ели и поклати глава. - Има поне още един тунел, за който знаем. Открихме го преди две години. Намира се на около четирийсет и пет метра нататък. - Той посочи на север по протежение на стената. - И планът му е идентичен с Прохода на Уорън.

- Защо не е бил обявен публично?

- Защото не искахме да започне друг бунт. Шепа израелски археолози получиха разрешение да прекарат няколко минути вътре, преди да бъде запечатан.

- Ти един от тях ли си?

- Щях да бъда, но имах друг ангажимент.

- Къде?

- В Москва.

- Иван?

Лавон кимна.

- Колко е дебела преградата на новия тунел?

- Не е като тази - отговори Ели, потупвайки по грапавите тухли. - Дори археолог с капризен стомах може да мине безпроблемно. А корав тип като теб трябва само да размаха чука няколко пъти.

- Ами шумът?

- Проповедта ще го заглуши - поясни Лавон. - Но има друг проблем.

- Какъв?

- Ако бомбата избухне, докато сме в недрата на Храмовия хълм, ще Свършим като Ривка.

- Има и по-лоши места за погребение, Ели.

- Ти не каза ли, че това място е само куп камъни?

- Казах - отвърна Габриел. - Но те са моите камъни.

Лавон замълча.

- За какво си мислиш?

- За колоните.

- Дай ми чук и фенерче, Ели, и ще те заведа да видиш колоните.

ЙЕРУСАЛИМ

Пътят от булевард „Цар Саул“ до офиса на премиера в Йерусалим обикновено отнемаше половин час, но в този следобед автоколоната на Узи Навот успя да стигне от врата до врата само за двайсет и две минути. Докато Навот влезе в сградата, радиостанцията на Габриел бе изключена от мрежата за защита на папата и включена на сигурната честота, запазена за охранителния персонал от Службата. Така Навот чуваше как Габриел и Ели Лавон нахлуват в складовото помещение в тунела на Западната стена за инструментите, които им трябваха, за да проникнат в Храмовия хълм.

Министър-председателят чакаше в залата на кабинета заедно с министъра на отбраната, външния министър и колегата на Навот от Шабак. Кабелната телевизия показваше на живо Стария град на видеостената. В един кадър наместникът на Христос приближаваше към църквата на Божи гроб. В друг няколко хиляди мюсюлмани се събираха върху Харам аш Шариф. А в трети дузина израелски полицаи охраняваха изпразнения площад до Западната стена. „Това е — помисли си Узи - Разпети петък от ада.“

- Е? - попита премиерът, когато Навот се настани на обичайното си място.

- Само чакат заповедта ви.

- Един-единствен анализатор казва, че в Храмовия хълм е поставена бомба, която може да разруши цялото плато, и ти предполагаш, че нямам друг избор, освен да й повярвам.

- Да, господин премиер.

- Знаеш ли какво ще стане, ако палестинците открият Габриел и Ели там вътре?

- Възможно е някой да си изпати - отговори Навот.

- А после Арабската пролет идва в Йерусалим.

Премиерът се втренчи във видеоекраните, преди да кимне веднъж. Навот бързо предаде заповедта на Габриел. Няколко секунди по-късно той чу шума от силни удари.

Алеф, Бет, Гимел, Далет...

И всичко приключи.

От склада Габриел и Ели взеха ковашки чук, кирка, две намотки найлоново въже, две каски с халогенни лампи и всякакви ръчни инструменти, за да обезвредят бомбата. Преди да наложи каската, Лавон покри главата си с кипа. Габриел си свали сакото, вратовръзката и кобура. Деветмилиметровият зигзауер, който взе от Алоис Мецлер, сега беше пъхнат отзад в колана на панталона му. Остави микрофона на миниатюрната радиостанция включен, за да може Навот да чува всяка тяхна стъпка.

След като пробиха циментовата преграда, те влязоха в сводест проход, който ги отведе до основата на западната подпорна стена и в самия Хълм. Паветата на древната улица бяха гладки като стъкло. Три пъти годишно - на Песах, Шавуот и Сукот - евреите от древните царства на Израел минавали по тези камъни на път към Храма. Дори Габриел, на когото не му беше много до история, почти усети присъствието на предците си, но Ели Лавон се впускаше стремглаво в мрака, останал без дъх от вълнение.