Даниъл Силва - Падналият ангел

Кралят на Йордания, самият той пряк наследник на пророка Мохамед, поиска израелците да напуснат веднага Храмовия хълм, но внезапно прекрати апелите си, преди да призове за изгонването им със сила оттам. Обаче това не стана в Кайро, където „Мюсюлманско братство“ - новите лидери на най-многобройната арабска нация в света, призоваха за панислямски джихад като отмъщение за оскърблението. „Хамас“, клон от ислямисткото дърво на „Братството“, незабавно удари Беер Шева и още няколко израелски града с ракетен огън, убивайки десетима израелци. В Ливан обаче „Хизбула“ остана необичайно тиха, както и шиитските й ръководители в Техеран.

Сред множеството предизвикателства, пред които се изправиха израелските власти през тези експлозивни първи часове, бе присъствието на Негово Светейшество папа Павел VII. Сега, когато Старият град на Йерусалим се бе превърнал във военна зона, той намери убежище в един манастир в Ейн Карем, бившето арабско село запад-но от центъра на Йерусалим, което, според християнското предание, бе родното място на Йоан Кръстител. По молба на израелския премиер папата се съгласи, макар и неохотно, да отмени планираната меса във Велика събота на Планината на блаженствата 1, както и службите във Велика неделя - Възкресение Христово, в църквата на Божи гроб. За съжаление, Светият отец нямаше голям избор. Божи гроб, свещената християнска гробница, която Саладин искал да заличи от лицето на земята, бе една от основните цели на мюсюлманската ярост.

Мнозина от папския антураж помолиха Светия отец да се върне в безопасност във Ватикана, но той настоя да остане с празната надежда, че присъствието му може да помогне за успокояване на положението. Прекара повечето си време в медицинския център „Хадаса“, разположен недалеч от манастира. Естествено, честите посещения на папата в болницата породиха спекулации, че той е болен или че е бил ранен в безредиците. Това не беше вярно; той просто помагаше на една душа в нужда.

Въпросният пациент пристигна в болницата в началните минути на размириците с куршум в гърдите, по-скоро мъртъв, отколкото жив. Съобщиха на персонала, че се казва Вайс, но не дадоха никаква друга информация освен приблизителната му възраст и медицинската му история, която включваше множество разстройства, свързани със стреса. Щорите на прозореца му с изглед към стените на Стария град останаха плътно спуснати. Двама въоръжени пазачи стояха на пост пред вратата му, един отдясно и един отляво.

Папата не беше единствената важна личност, посетила ранения. Министър-председателят също дойде на посещение, както и началник-щабът на израелските въоръжени сили, шефовете на различни израелски разузнавателни служби и - поради причини, които така и не станаха ясни за болничния персонал - голяма делегация археолози от Еврейския университет и Израелската дирекция по антики. Един човек обаче изобщо не се откъсна от леглото на пациента. Той не направи опит да скрие самоличността си, защото това би било невъзможно - не и с характерните му посребрени слепоочия и с незабравимите му очи.

Той пиеше малко, ядеше още по-малко и изобщо не спеше. Когато един лекар му предложи легло и леко приспивателно, се стресна от свирепия му поглед. След това никой не посмя да му каже да си тръгва - дори през втората нощ, когато, в продължение на две ужасни минути, сърцето на пациента престана да бие. През следващите двайсет и четири часа посетителят остана неподвижен в долния край на леглото, с лице, осветено от лампичката на вентилатора, сякаш бе фигура в картина на Караваджо. Понякога сестрите чуваха фигурата да говори нежно. Думите му никога не се променяха.

- Не умирай, Ели - шепнеше той. - Проклет да си, Ели, моля те, не умирай.

Сутринта на Великден биенето на .църковните камбани в Йерусалим едва се чуваше от стрелбата. По обед заблудена палестинска ракета падна в Гетсиманската градина, а следобед куршуми надупчиха външната страна на църквата „Успение Богородично“. Същата вечер Светият отец, притеснен, посети за последен път изпадналия в безсъзнание пациент, преди да се качи на самолета си, за да се завърне у дома. Когато си отиде, друг възрастен мъж зае мястото му. Той също бе познат на персонала от травматологията. Той бе онзи, за когото говореха само шепнешком. Онзи, който бе откраднал тайните, довели до светкавичната победа на Израел в Шестдневната война. Онзи, който бе заловил Адолф Айхман, главния режисьор на холокоста, на една улица в Аржентина. Шамрон...