— Звучи така, сякаш са действали като сърбите в Косово.
— Те го направиха. Чувала ли си някога за място, наречено Деир Ясин? — повиши глас Юсеф.
— Не — призна си Жаклин.
— Виждаш ли, твоето гледище за конфликта в Близкия изток е било създадено от ционистите! Така че никак не ме изненадва, че не си чувала за Деир Ясин.
— Разкажи ми за него — помоли тя.
— Беше арабско селище в покрайнините на Йерусалим, на мястото, където се пресичат пътищата за крайбрежието и Тел Авив. Вече го няма. На това място има еврейски град. Нарича се Кфар Саул.
Юсеф притвори за миг очи, сякаш следващата част беше твърде болезнена, за да говори за нея. Когато продължи, гласът му беше спокоен като на оцелял свидетел, който разказва за последните събития от живота на любим човек.
— Старейшините на селото били постигнали споразумение с ционистите, така че четиристотинте араби, които живеели в Деир Ясин, се чувствали в безопасност. Ционистите им обещали, че селището няма да бъде нападано. Обаче една априлска сутрин, в четири часа през нощта, членове на организацията „Иргун“ 32 32 Дясното крило на Хагана 34 , известно с терористичните си операции. — Б.пр.
и на Бандата Щерн 33 33 Фракция, отцепила се от Иргун. — Б.пр.
атакували Деир Ясин. До обяд две трети от селяните били убити. Евреите събрали мъжете и юношите в центъра на селото, изправили ги до една стена и ги разстреляли. После тръгнали от къща на къща и избили жените и децата. Взривили къщите. Надупчили с автоматите си бременна в деветия месец, разпорили корема й и изхвърлили детето на улицата. Друга жена се спуснала да спаси бебето, но евреите застреляли и нея.
— Не вярвам, че такива неща са се случили в Палестина! — ужасено промълви Жаклин.
— Случили са се, Доминик. След клането мълвата се разнесла като пожар из арабските села. Евреите се възползвали от това положение. Те обикаляли страната с камиони, на които били монтирани високоговорители, и чрез тях отправяли предупреждения към арабите да се махат, за да няма втори Деир Ясин. Съчинили и истории за избухване на тифус и холера. Излъчвали тайни радиопредавания на арабски, представяйки се за палестински лидери, и призовавали местните да бягат, за да се спасят от кървавата баня. Това е истинската причина за напускането на палестинците.
Жаклин слушаше, безмълвна.
— Моето семейство произхожда от Лида — селище, което, както и Деир Ясин, вече не съществува. Сега се нарича Лод. Там ционистите направиха летище. След битка с арабските партизани евреите влезли в Лида. Царяла паника. При престрелките били убити двеста и петдесет арабски селяни. След като селището било завладяно, командирите попитали Бен Гурион какво да правят с местните. Той отговорил: „Прогонете ги!“ Издадената по-късно заповед за експулсирането била подписана от Ицхак Рабин. На моето семейство били дадени десет минути да опакова багажа си — колкото може да се побере в един куфар — и му наредили да напусне дома си. Като вървели по улицата, евреите им се присмивали и ги плюели. Това е истината за случилото се в Палестина. Ето кой съм аз. Ето защо ги мразя.
Обаче Жаклин си мислеше не за арабите в Лида, а за евреите в Марсилия — за Морис и Рашел Халеви и за нощта, когато жандармите на Виши са дошли за тях.
— Ти трепериш — прошепна Юсеф.
— Твоята история ме разстрои. Ела в леглото. Искам да те прегърна.
Той легна нежно до нея и я целуна по устата. После тихо изрече:
— Край на лекцията. Ще продължим утре, ако те интересува. Вярваш ли в това, което ти разказах, или още си мислиш, че съм един фанатизиран арабин, който иска евреите да бъдат изтикани в морето?
— Вярвам ти, Юсеф — едва отрони Жаклин.
— Обичаш ли поезията? — неочаквано се заинтересува той и след като тя кимна, продължи: — Поезията е много важна за палестинския народ. Нашите стихове ни позволяват да изразим страданията си. Дават ни смелост да се изправим пред миналото си. Поетът Муин Басису е един от любимите ми автори.
Юсеф отново целуна Жаклин и започна да рецитира:
И след Потопа нищо не остана от този народ
и тази земя, освен редици от бесилки;
нищо, освен голи тела, плуващи в блатата,
останки от разбити семейства
и играчки на деца;
нищо, освен безчет подути трупове.
Навсякъде отломки и мъртъвци,
потънали в дълбоките води.
А ръката ми още стиска късче сух хляб,
който те не успяха да доядат.
— Хубаво е — каза тя.
— На арабски звучи по-добре. — Той замълча за миг, после добави: — Говориш ли арабски, Доминик?
Читать дальше