Даниъл Силва - Художникът убиец

Той се бе показал нежен любовник, старателен в опитите си да й достави наслада. Когато проникна в нея, тя затвори очи и си представи, че е Габриел, че докосва неговия белег от една от тайните му мисии. Прииска й се да може да прокара ръка по него и да го накара да изчезне.

— Какво гледаш? — попита Жаклин.

Юсеф се обърна и скръсти ръце пред гърдите си.

— Спала ли си преди с арабин, Доминик?

Тя си помисли: „А, ти сменяш темата!“ После отговори:

— Ти си първият. Може би трябва да го направя пак някой път.

— Не и докато спиш с мен.

— Заедно ли ще спим вече?

— От теб зависи.

— Добре, като гаджета… — Тя се обърна по гръб и се взря в светлината от улицата, която падаше върху тялото й. Представи си, че я гледа Габриел. — Не мислиш ли, че в такъв случай трябва да се опознаем по-добре?

Той се усмихна:

— Какво искаш да знаеш?

— Например откъде е този белег на гърба ти.

Юсеф се обърна и зарея поглед през прозореца. Жаклин погледна дигиталния будилник на нощното шкафче.

— Има някои неща в миналото ми, които може да ти се сторят неприятни — каза той.

— Лоши неща, които си извършил ли?

— Не, Доминик. Лоши неща, които са сторили на мен.

— Как си получил белега?

Юсеф се обърна и погледна към нея.

— Израснах в бежански лагер в Ливан, лагера „Шатила“ в Южен Бейрут. Може би си чувала за „Шатила“, Доминик?

— Разбира се, че съм чувала.

— Организацията за освобождение на Палестина имаше седалище в „Шатила“, така че когато израелците нахлуха в Ливан през осемдесет и втора, бомбардираха лагера ден и нощ. Една ракета, изстреляна от израелски боен самолет, уцели къщата, в която живееше нашето семейство. Сградата се срути върху мен и парче бетон съдра кожата на гърба ми.

— Защо беше в Ливан?

— Защото там се установи семейството ми, след като бе прокудено от евреите от дома на дедите си в Палестина.

Жаклин извърна очи от него и Юсеф се заинтересува:

— Защо гледаш настрани, когато ти казвам това?

— Веднъж се запознах с едни израелци в нощен клуб в Париж. Те спореха с група френски студенти. Твърдяха, че евреите не са изселили арабите от Палестина, а те сами са я напуснали.

Той се засмя и поклати глава:

— Опасявам се, че си се хванала на въдицата на най-големия ционистки мит, Доминик. Митът, че палестинците доброволно ще продадат земята, където са живели векове, срещу живот в изгнание в бежански лагери. И че арабските правителства са казали на палестинците да напуснат.

— Не е ли вярно?

— Звучи ли ти правдоподобно?

— Не съвсем.

— Тогава вярвай на инстинкта си, Доминик. Искаш ли да знаеш истината за това, което сториха евреите на моя народ? Да разбереш защо моето семейство се установи в бежански лагер в Бейрут?

— Искам да знам повече за теб.

— Аз съм палестинец. Невъзможно е да ме отделиш от историята на моя народ.

— Разкажи ми… — помоли Жаклин.

— Впрочем в кой нощен клуб в Париж срещна израелците? — неочаквано попита Юсеф.

— Какво? — притеснено го изгледа тя.

— Как се казваше нощният клуб?

— Не си спомням. Беше толкова отдавна.

— Опитай се да си спомниш, моля те. Важно е.

— Ние го наричаме Ал Накба . Катастрофата.

Юсеф беше облякъл широко памучно долнище на пижама и фланелка с емблемата на Лондонския университет, сякаш внезапно бе осъзнал своята голота. А на Жаклин даде една синя риза. Не беше го изразил с думи, но изводът беше ясен: човек не може да обсъжда гол нещо толкова свято като Ал Накба . Тя седна, кръстосала дългите си крака, в средата на леглото, а Юсеф развълнувано крачеше пред нея.

— Когато Обединените нации представиха плана за разделянето на Палестина на две държави — започна да говори той, — евреите си дадоха сметка, че имат сериозен проблем. Ционистите бяха дошли в Палестина да изградят еврейска държава, но почти половината население в тяхната част беше арабско. Те приеха плана, знаейки много добре, че той е неприемлив за арабите. А и защо да не го приемат? Евреите притежаваха седем процента от Палестина, а им бяха дадени петдесет процента от страната, включващи най-плодородните земи в крайбрежната равнина и в Горна Галилея. Следиш ли мисълта ми, Доминик?

— Разбира се — кимна тя.

— Израелците разработиха стратегия да изгонят арабите от земите, определени за еврейската държава. Нарекоха го План Далет . И го пуснаха в действие в момента, в който арабите въстанаха. В основата на този план бе намерението на Бен Гурион да изсели арабите, да прочисти еврейската част на Палестина. Да, да я прочисти ! Не изричам случайно тази дума, Доминик. Не съм я измислил аз. Това е терминът, който използват ционистите, за да опишат своя план за прогонването на моя народ от Палестина.