Но Габриел започваше следващата фаза на операцията — изпращаше Жаклин във вражеската територия — и искаше да се увери, че не я тика в капан. Така че изслуша записа отново.
— Остава ли уговорката ни за тази вечер?
— Абсолютно. Къде?
— „Ол Бар Уан“, Лестър Скуеър, в девет часа.
— Ще бъда там.
Стоп. Пренавиване. Пускане.
— Остава ли уговорката ни за тази вечер?
— Абсолютно. Къде?
— „Ол Бар Уан“, Лестър Скуеър, в девет часа.
— Ще бъда там.
Стоп. Пренавиване. Пускане.
— „Ол Бар Уан“, Лестър Скуеър, в девет часа.
Стоп. Пускане.
— Ще бъда там.
Габриел вдигна телефона и набра номера на „Ишърууд Файн Артс“.
23. Лестър Скуеър, Лондон
„Ол Бар Уан“ се намираше в югозападния край на Лестър Скуеър. Беше на два етажа и имаше големи прозорци, така че Габриел, седнал на една дървена пейка отвън на студа, можеше да вижда какво става вътре, сякаш гледаше пиеса, която се играеше на сцена на няколко нива. Тълпи туристи и отиващи на кино хора минаваха край него. Уличните музиканти също бяха навън. В единия край на площада някакъв германец изпълняваше песен на Джими Хендрикс на пропукващ микрофон под акомпанимента на акустична китара. В другия край група перуанци свиреха планински ритми пред печална на вид банда градски пънкари с пурпурни коси. На няколко крачки от вратата на бара човешка статуя с боядисано в стоманеносиво лице бе застинала върху един пиедестал и гледаше злобно Габриел.
Юсеф пристигна с петминутно закъснение, придружен от мъж с пясъчноруса, прилежно подстригана коса. Те изпревариха късата опашка пред вратата, като подкупиха мускулестата горила, която охраняваше. Минута по-късно се появиха на прозореца на втория етаж. Юсеф поздрави една длъгнеста блондинка. Габриел извади мобилния си телефон от джоба на палтото, набра един номер, прошепна няколко думи и затвори.
Когато пристигна след пет минути, Жаклин носеше същите дрехи, с които бе облечена сутринта в галерията на Ишърууд, но бе пуснала дългата си коса. Тя се представи на охранителя и каза, че я очакват. Той незабавно се дръпна настрана — за раздразнение на постоянните клиенти, събрани отвън. Докато Жаклин се скриваше в бара, Габриел чу някой да промърморва: „Френска кучка“.
Тя се качи на втория етаж, поръча си чаша вино и се настани до прозореца, на няколко крачки от Юсеф и приятеля му. Юсеф все още говореше с блондинката, но след няколко минути Габриел видя как очите му се спряха на високата тъмнокоса девойка, седнала вдясно от него.
В следващите двадесет минути нито Габриел, нито статуята бяха помръднали, но Юсеф се бе освободил от блондинката и седеше до Жаклин. Тя го гледаше възторжено, сякаш всичко, казано от него, бе най-вълнуващото нещо, което чуваше от години.
Габриел погледна към статуята и тя сякаш отвърна на погледа му.
В полунощ те напуснаха бара и тръгнаха през площада под напорите на вятъра. Жаклин потрепера и скръсти ръце пред гърдите си. Юсеф я прегърна през кръста и я притисна до себе си. Тя усещаше ефекта на виното. Беше открила, че разумната употреба на алкохола помага в ситуации като тази. Беше пила, колкото да се освободи от задръжките си да спи с напълно непознат, но не толкова, че да притъпи сетивата или инстинкта си за самосъхранение.
Те се качиха в едно такси, за да отидат на „Черинг Крос Роуд“.
— Къде живееш? — попита Жаклин, макар че знаеше отговора. Но Доминик Бонар не го знаеше.
— Имам апартамент в Бейзуотър. Съсекс Гардънс. Ще отидем ли там?
Жаклин кимна утвърдително. Докато пътуваха към „Черинг Крос Роуд“, минаха край тъмни магазини, после поеха на запад по Оксфорд Стрийт към Марбъл Арч и Парка. От време на време профучаваха край някой осветен магазин или под улична лампа и тя зърваше за миг лицето му — като снимка, показана за секунда на екран. Жаклин изучаваше профила му. Имаше правоъгълна челюст, дълъг деликатен нос с ясно очертани бръчици покрай очите му, пълни устни, дълги мигли и дебели вежди. Беше грижливо избръснат, но не бе използвал афтършейв.
Според описанието на Габриел, тя очакваше Юсеф да бъде арогантен и прекалено самонадеян. Ала вместо това, той показваше приятна и донякъде срамежлива интелигентност. Спомни си за немския директор на химическа фирма, когото бе съблазнила в Кипър. Той беше плешив и имаше ужасен дъх. По време на вечерята й беше споделил колко много мрази евреите. По-късно, в леглото, беше поискал от нея да прави неща, от които направо й се бе догадило.
Читать дальше