Даниъл Силва - Художникът убиец

Боделът си купи кафе в пластмасова чашка и се отправи към изхода. Габриел се изправи и го последва, като си проправяше път сред навалицата на пазара, докато не се озова точно зад гърба му. Когато младежът понечи да отпие първата си глътка кафе, той се блъсна в него и част от тъмната течност се разля по якето му. Габриел се извини и се отдалечи. Работата бе свършена: кафявият плик лежеше на сигурно място във външния джоб на чантата на бодела .

Габриел тръгна по „Сейнт Джайлс“, пресече „Ню Оксфорд Стрийт“, после пое нагоре по „Тотнъм Корт Роуд“, където имаше няколко специализирани магазина за електроника. Десет минути по-късно, след като посети два от магазините, той вече се бе насочил с едно такси обратно към подслушвателния си пост в Съсекс Гардънс. На седалката до него лежеше торбичка, която съдържаше четири покупки: електронен радиочасовник „Сони“, телефон на „Бритиш Телеком“ и два флумастера — червен и син, и двата с дебели накрайници.

Седнал на масата в трапезарията, Карп разглеждаше с осветяваща лупа разглобения радиочасовник и телефона. Докато го наблюдаваше как работи, Габриел си спомни за своето студио в Корнуол и си представи, че се взира през микроскопа в повърхността на картината на Вечелио.

— В Лангли наричаме тази джаджа горещ микрофон — обясни Карп. — А твоите хора, ако не се лъжа, го наричат стъклен бръмбар .

— Както винаги — прав си.

— Това прекрасно миниатюрно устройство ще ти позволи да подслушваш телефона му, както и цялото жилище. На това му се вика с един куршум два заека . Освен това не трябва да се безпокоиш за батерията, защото предавателят черпи енергия от телефона. — Карп замълча за момент, съсредоточен върху работата си. — Щом го включиш в апарата, то започва да действа на автопилот. Устройството се активира от човешкия глас и има записващо приспособление, което се включва само в случай че долови източник на звук. Това е много удобно, защото ако по някаква причина се наложи да излезеш от апартамента, можеш да прослушаш касетите, когато се прибереш. С това по същество моята работа приключи.

— Ще ми липсваш, Ранди — разпери ръце Габриел.

— Гейб, трогнат съм — усмихна се Карп и добави: — Беше чудесно хрумване да вкараш по този начин момичето в апартамента. Влизането с взлом винаги крие риск. Къде по-спокойно е да имаш дубликат на ключовете в джоба си, като тръгнеш да слагаш подслушвателните устройства. — Постави задния капак на телефона и го подаде на Габриел: — Сега е твой ред.

Реставраторът взе флумастерите и се зае да възпроизведе драсканиците по клавиатурата.

Кемел Азури провеждаше сутрешното съвещание с екипа по продажбите в централата на „Шлос“ в Цюрих, когато получи съобщение на пейджъра си: някой си господин Тейлър искаше да говори с него заради проблем с пратка от миналия четвъртък. Кемел прекрати набързо съвещанието, взе такси до „Гар дю Нор“ и се качи на следващия влак Евростар за Лондон. Господин Тейлър беше кодовото име на неговия агент в Лондон. Проблем с пратката означаваше спешно ; четвъртък пък означаваше, че иска да се срещнат на „Чейни Уок“ в четири и петнадесет. Кемел прекоси залата за пристигащи на гара „Ватерло“ и се качи в едно чакащо такси. Минута по-късно вече преминаваше с пълна скорост през Уестминстър Бридж.

Каза на шофьора да го остави пред кралската болница „Челси“. Тръгна пеша покрай реката през сгъстяващия се мрак и спря в подножието на моста Батърси. Погледна часовника си: четири часът и дванадесет минути. Запали цигара и зачака.

След три минути, точно в четири и петнадесет, до него се появи красив млад мъж с черно кожено яке.

— Господин Тейлър, предполагам.

— Хайде да се поразходим.

— Кемел, съжалявам, че те накарах да изминеш целия този път до Лондон, но ти сам поиска да те информираме незабавно за всяко сближаване.

— Как се казва тя?

— Представи се като Доминик Бонар.

— Французойка ли е?

— Твърди, че е такава.

— Подозираш, че лъже?

— Не съм сигурен, но ми се стори, че е ровила в нещата ми тази сутрин.

— Бил ли си следен напоследък?

— Не, доколкото съм забелязал.

— Откъде е тя?

— Казва, че е от Париж.

— Какво прави в Лондон?

— Работи в една художествена галерия.

— Коя по-точно?

— „Ишърууд Файн Артс“ в Сейнт Джеймс.

— Докъде са стигнали отношенията ти с тази жена?

— Трябва да я видя след два часа.

— На всяка цена иди на срещата с нея. Всъщност бих искал двамата да се сближите. Мислиш ли, че ще се справиш със задачата?