Даниъл Силва - Художникът убиец

— Това ще ни засегне ли?

— Ако потъне тихо, просто ще ни липсват парите му. Но ако се сгромоляса с трясък, може да направи нещата неудобни за нас. Опасявам се, че той знае твърде много — обясни Шамрон.

— Бенджамин Стоун не прави нищо тихо и кротко — замислено рече премиерът.

— Няма две мнения по въпроса.

— Какво стана с онези прекрасни видеофилми, на които го засне миналата година на „Цар Давид“?

— По онова време това изглеждаше добра идея — поклати глава Шамрон, — но Стоун е развил доста голям непукизъм към общественото мнение. Не съм сигурен, че ще бъде много разстроен, ако светът го види как се възползва от услугите на израелска проститутка.

— Политиците пред вратата ми са мой проблем — каза министър-председателят. — Ала се опасявам, че Бенджамин Стоун е твой. Оправи се с него, както намериш за добре.

Преди войната Морис Халеви бе един от най-видните адвокати в Марсилия. Той и жена му Рашел живееха във величествена стара къща на улица „Силвабел“ в богаташкия квартал. Там се бяха установили повечето от преуспелите евреи, които се гордееха, че са французи; самоопределяха се първо като французи, а после като евреи. Самият Морис Халеви почти беше забравил за корените си и рядко си правеше труда да посети синагогата. Но когато нахлуха германците, идиличният живот на семейството в Марсилия внезапно приключи. През октомври 1940 година колаборационисткото правителство на Виши понижи статута на евреите, като с антисемитските си декрети ги превърна във второразредни граждани на Франция. Адвокат Морис Халеви бе лишен от правото си да практикува. Той бе задължен да се подписва в полицията, а по-късно двамата с жена му бяха принудени да носят на дрехите си Звездата на Давид.

Положението се влоши през 1942 година, когато германската армия навлезе във Франция на Виши след нахлуването на съюзниците в Северна Африка. Силите на френската Съпротива извършиха редица смъртоносни атаки срещу немските войски. С помощта на френските власти Гестапо отговори с брутални репресивни разстрели. Морис Халеви не можеше повече да пренебрегва заплахата. Рашел беше бременна, а беше немислимо да се грижат за новородено в хаоса, който цареше в Марсилия. Той реши да напуснат града и да отидат на село. Морис използва намалелите си спестявания, за да наеме една къщичка в планините край Екс ан Прованс. През януари Рашел роди момче, което кръстиха Исак.

Седмица по-късно германците и френската полиция започнаха да арестуват евреите. Отне им месец да открият Морис и Рашел Халеви. Една февруарска вечер двама есесовски офицери, придружени от местен жандарм, се появиха в къщичката им. Дадоха на семейството двадесет минути да си събере багажа в една чанта. Докато германците и жандармът чакаха в трапезарията, жената от съседната къща се показа на вратата.

— Казвам се Ан-Мари Дьолакроа — каза тя. — Семейство Халеви се грижеше за моя син, докато бях на пазара.

Жандармът провери книжата си. Според тях в къщата живееха само двама евреи. Той извика семейство Халеви и попита:

— Тази жена казва, че момчето е нейно. Истина ли е?

— Разбира се — отговори Морис, стискайки ръката на Рашел, преди тя да успее да издаде и звук. — Ние просто гледахме този следобед хлапето.

Жандармът изгледа невярващо Морис Халеви, после отново прегледа документите за регистрация.

— Вземай си момчето и изчезвай! — каза той троснато на жената. — Ще ми се да те задържа, задето си поверила едно френско дете на грижите на тези мръсни евреи.

След два месеца Морис и Рашел бяха убити в Собибор.

След освобождението Ан-Мари Дьолакроа отведе Исак в синагогата в Марсилия и разказа на равина какво се бе случило онази нощ в Екс ан Прованс. Равинът й предложи да даде детето за осиновяване от еврейско семейство или да го отгледа сама. Тя отведе момчето обратно в Екс и го възпита като евреин заедно със своите деца католици. През 1965 година Исак Халеви се ожени за една девойка от Ним, която се казваше Дебора, и се установи в Марсилия, в старата къща на баща си на улица „Силвабел“. Три години по-късно те се сдобиха с първото си и единствено дете — момиченце на име Сара.

Париж

Мишел Дювал беше най-нашумелият моден фотограф в Париж. Дизайнерите и издателите на списания го обожаваха, защото от снимките му струеше впечатляващо опасна сексуалност. Жаклин Дьолакроа обаче бе уверена, че той е прасе. Знаеше, че Мишел постига уникалния си стил, като изнасилва своите модели, и не очакваше с нетърпение да работи с него.