Даниъл Силва - Художникът убиец

Шамрон кимна утвърдително и Ишърууд продължи:

— Имах някакво подозрение за картината, така че натрупах куп книги в колата си и отидох в Йоркшир, за да я видя. След кратко разглеждане на творбата установих, че подозрението ми е било правилно. Ето защо, когато същата тази много замърсена и повредена картина от неизвестен художник бе обявена за продажба в достопочтената аукционна къща „Кристис“, можах да я купя на безценица. — Джулиан облиза устни развълнувано и се приведе съзаклятнически към събеседника си: — Занесох картината на Габриел и той я подложи на няколко теста заради мен: рентгенова и инфрачервена фотография, обичайните неща. Щателното му изследване потвърди моите подозрения. Най-замърсената и най-повредена творба от аукционната зала в Хъл в действителност е липсващата олтарна картина от църквата „Сан Салваторе“ във Венеция. Нарисувана е от самия Франческо Вечелио, брат на великия Тициан. Ето защо ми трябва Габриел. И затова няма да ти кажа къде е той сега.

Дойде сервитьорът, отговарящ за вината. Шамрон се загледа в покривката, търсейки начин да поднови разговора, докато Ишърууд се зае със сложния ритуал по дегустирането — разглеждане, помирисване, сръбване и дълбок размисъл. След драматичен момент на несигурност той обяви виното за подходящо. Гаврътна набързо една чаша и си наля втора.

Когато заговори отново, гласът му бе изпълнен с копнеж, а очите му — със сълзи.

— Спомняш ли си старите времена, Ари? Имах галерия на Ню Бонд Стрийт, точно до Ричард Грийнс. Днес не мога да си го позволя. Там са само „Гучи“ и „Ралф Лорън“, „Тифани“ и „Мики Блъди Мото“. Знаеш кой зае старото ми място, нали? Отвратителният Джайлс Питауей! Той вече се сдоби с две галерии само на Бонд Стрийт и планира да отвори още две през следващата година. Боже, той се разпространява като вируса ебола — мутира, става по-силен, унищожава всичко свястно по пътя си.

Покрай масата им мина трътлест търговец на картини с розова риза и красива девойка под ръка. Ишърууд направи пауза, колкото да каже: „Здравей, Оливър!“ и да му изпрати въздушна целувка.

— Този Вечелио е истински удар — продължи той. — Нужен ми е по един удар веднъж на две години. Тези находки ме държат в бизнеса. Те поддържат целия ми мъртъв инвентар и всичките ми дребни продажби, които не ми носят почти никаква печалба. — Джулиан млъкна и отпи голяма глътка вино. — Всички се нуждаем от успешни удари от време на време, нали, хер Хелер? Подозирам, че дори на хората от твоя занаят понякога им трябва голям успех, за да компенсират всички провали. Е, наздраве!

— Наздраве! — отвърна Шамрон, накланяйки леко чашата си.

— Джайлс Питауей можеше да купи Вечелио, но пропусна, защото той и неговите момчета не си правят труда да се подготвят. Те не биха могли да определят автентичността на картината. Само аз знаех какво представлява тя, защото единствен съм се подковал със знания. Джайлс Питауей не би разпознал един Вечелио дори да се блъсне в него. Той продава само лустросани боклуци. Виждал ли си неговата сбирщина от картини? Пълен отврат! Абсолютен кич!

Шамрон, играещ ролята на хер Хелер, призна, че отдавна не е посещавал галериите на противния Джайлс Питауей.

Ишърууд се наведе отново през масата с ококорени очи.

— Тази картина ми трябва почистена и реставрирана до пролетта — заяви той шепнешком. — Ако не е готова, ще загубя клиента си. В днешно време клиентите не растат по дърветата, особено тези на олтарни картини от Вечелио. Мога да преброя на пръстите на едната си ръка потенциалните купувачи на подобна творба. Ако моят клиент изчезне, може никога да не намеря друг. А ако не успея да намеря друг, моят Вечелио просто ще се превърне в поредната добавка към мъртвия ми инвентар. Ще изгори , както се казва в нашия бранш. Вие губите агенти, ние — картини. Едно платно или се грабва веднага, или събира прах в склада на някой галерист. А щом една творба изгори , тя става безполезна точно както твоите агенти.

— Разбирам дилемата ти, Джулиан — рече Шамрон.

— Наистина ли? В света съществуват пет души, които могат да реставрират както трябва този Вечелио. По една случайност Габриел Алон е един от тях. А другите четирима никога няма да понижат стандарта си, за да работят за човек като мен.

— Габриел е талантлив — съгласи се Стареца. — Но на мен също ми трябва неговият талант, за съжаление. И то за нещо, което е малко по-важно от една петстотингодишна картина.