Даниъл Силва - Художникът убиец

Здесь есть возможность читать онлайн «Даниъл Силва - Художникът убиец» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: Пловдив, Год выпуска: 2008, ISBN: 2008, Издательство: Хермес, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Художникът убиец: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Художникът убиец»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Спираща дъха интригуваща история за международния тероризъм
Погълнат от спокойния, точен до педантизъм живот на художник реставратор, бившият израелски шпионин Габриел Алон се старае да забрави миналото. Но миналото няма да го остави, защото старият му шеф от Мосад — Ари Шамрон, ще направи и невъзможното, за да го привлече обратно в службите. Ще му предложи да се добере най-после до убиеца на сина си. След поредица терористични атентати в Европа Тарик е замислил убийството на световноизвестен политик на срещата на високо равнище във Вашингтон. Той може да бъде спрян само от Алон и неговата красива партньорка. Започва трескаво преследване, в което не се знае кой е ловецът и кой — дивечът. Художникът ще захвърли четката, за да отмъсти на убиеца на сина си.
„Безмилостен като хирургически скалпел…“

Художникът убиец — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Художникът убиец», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Министър-председателят знае всичко.

— А народът?

— Не си и помисляй да прибягваш до вестниците.

— Защо? Защото мога да свърша като Бенджамин Стоун ли?

Шамрон не отговори.

Габриел поклати невярващо глава.

— Би го направил, нали? Би убил и мен, ако се изпреча на пътя ти. И се чудиш защо нощем не можеш да спиш.

— Някой трябва да върши тези неща, Габриел! Ако не аз, кой? Ако нашите врагове смятат Службата ни за слаба, ще започнат да ни пробват. Ще започнат да убиват евреи, когато си поискат. Твърде вероятно е сирийците отново да преминат възвишенията и да се опитат да ни натикат в морето. Някой нов Хитлер ще вземе пак да прегърне идеята да унищожи моя народ, докато светът си стои отстрани и не прави нищо. Може и да те скандализирам от време на време, може да използвам методи, които смяташ за противни, но тайничко ти се радваш, че съм тук. Това ти помага да спиш през нощта.

— Но защо ме излъга след всичките тези години? Защо не игра открито, а замисли толкова сложна измама? — Габриел го гледаше удивено.

Шамрон се усмихна вяло.

— Разказвал ли съм ти някога за нощта, в която отвлякох Айхман?

— Слушал съм тази история стотици пъти.

— Но никога цялата. — Ари притвори очи и леко потрепера, сякаш споменът беше болезнен. — Знаехме, че всяка вечер копелето се прибира вкъщи с един и същи автобус. Единственото, което трябваше да направим, бе да го сграбчим, когато слиза от него. Тренирахме го стотици пъти. По време на тренировките извършвах залавянето му за дванадесет секунди. Ала онази вечер, когато слязох от колата, се спънах. Айхман едва не се измъкна от ръцете ни, защото аз се спънах. И знаеш ли защо се спънах, Габриел? Защото бях забравил да завържа връзките на обувките си. Хванах го, разбира се. Но онази вечер научих ценен урок. Да не оставям нищо на случайността.

— Значи неслучайно тази вечер Юсеф мина край масата ми в Тел Авив? — попита Габриел. — Изпратил си го там, за да го видя. Искал си да узная истината.

Шамрон кимна едва доловимо.

Беше около четири часа сутринта, когато Габриел се прибра в апартамента си в Йерусалим. На масата лежеше голям плик от Службата. В него имаше три по-малки плика: единият съдържаше самолетен билет за сутрешния полет до Лондон, във втория имаше три паспорта с различна националност, а в третия — американски долари и британски лири. Той взе пликовете и ги занесе в спалнята, където прибра останалия си багаж в раницата си. До полета оставаха пет часа. Помисли си да поспи, но знаеше, че няма да може. После му хрумна да отиде с колата при Жаклин в Херцлия. Нищо в цялата история не беше реално. Единствено Жаклин. Влезе в кухнята и си направи кафе. Сетне се показа на терасата и зачака зората.

Епилог

Порт Навас, Корнуол

Нещо накара Пийл да се събуди. Той се надигна от леглото, взе фенерчето от нощното шкафче и освети часовника: беше 3,15 сутринта. Изключи фенерчето и остана да лежи буден в тъмнината, заслушан във воя на вятъра под стрехите и в гласовете на майка си и Дерек, които тихо се караха в съседната стая.

Долавяше само откъслеци от разговора им, така че затвори очи, спомняйки си, че слепите чували по-добре от зрящите. „Имам проблеми с новата пиеса — нареждаше Дерек. — Сякаш не мога да се оправя с първо действие… трудно е с дете в къщата… да се върне в Лондон при баща си… време е да бъдем сами… пак да бъдем любовници…“ Пийл стисна здраво очи, полагайки усилие сълзите да не потекат по бузите му.

Готвеше се да покрие главата си с възглавницата, когато чу шум от малък автомобил на кея отвън. Момчето седна, отметна завивките и стъпи босо на студения под. Взе фенерчето и отиде до прозореца. Видя червените светлини на габаритите, които се носеха към фермата за стриди.

Колата се скри между дърветата, след малко се появи отново, но този път срещу Пийл светеха фаровете. Беше открит спортен автомобил, който спря пред къщата на стария бригадир. Пийл вдигна фенерчето си, насочи го към колата и светна два пъти. Фаровете на спортния автомобил присветнаха в отговор. После моторът спря да бръмчи и те угаснаха.

Момчето се върна в леглото си и придърпа завивките до брадичката си. Дерек и майка му още се караха, но това вече не го интересуваше. Чужденецът се бе върнал в Порт Навас. Пийл затвори очи и скоро заспа.

Благодарности

Тази книга нямаше да бъде написана без любезното съдействие на Дейвид Бул. Той наистина е един от най-изкусните реставратори в света и аз имах привилегията да прекарам много приятни часове в неговата компания. Дейвид щедро отделяше от времето си и ми даваше експертното си мнение, позволяваше ми да бродя из студиото му, както и в спомените му. Затова ще съм му вечно признателен. Специални благодарности на талантливата съпруга на Дейвид — Териса Лонгиър; на Люси Бизоняно — бивша служителка на екипа за консервация към Националната галерия, която се опита да ме научи на основните неща за рентгеновия анализ; на Максуел Андърсън — директор на музея за американско изкуство „Уитни“ — за приятелството и помощта му. От само себе си се разбира, че те не носят отговорност за грешките, пропуските или драматичните волности.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Художникът убиец»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Художникът убиец» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Даниъл Силва - Черната вдовица
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Крадецът
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Английското момиче
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Предателят
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Московска афера
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Агентът
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Пратеникът
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Принцът на огъня
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Смърт във Виена
Даниъл Силва
Даниъл Силва - Английският убиец
Даниъл Силва
Отзывы о книге «Художникът убиец»

Обсуждение, отзывы о книге «Художникът убиец» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x