— Убеден съм, че Картър е изпял всичко на „Таймс“ — рече Стареца. Габриел долови нотка на възхищение в гласа му. Той самият неведнъж бе използвал пресата, за да очерни някой противник. — Предполагам, че е имал право да ми се сърди. Излъгах го в очите, че не знаем за участието на Тарик в атентата в Париж.
— Сигурно и Лев е проговорил.
— Разбира се, че го е направил. Картър е недосегаем за мен, но Лев скъпо ще си плати. — Ари бутна чинията си настрана и гневно размаха юмрук. После продължи с по-спокоен тон: — Е, поне репутацията на Службата като една от най-решителните и дейни организации е възстановена. В крайна сметка ние ликвидирахме Тарик в центъра на Манхатън и спасихме живота на Арафат.
— Не и благодарение на мен — прекъсна го Габриел.
— Какво говориш?
— Тарик едва не ме уби. Освен това е можел да застреля Арафат, ако не се е притеснил в последния момент. Но защо го е оставил жив?
— Арафат запазва мълчание за случилото се в кабинета му. Очевидно е казал нещо, което е накарало Тарик да промени мнението си.
— Някаква следа от Юсеф?
Шамрон поклати скептично глава.
— Естествено ще продължим да го търсим, но се съмнявам, че ще го намерим. Вероятно сега се крие из афганистанските планини.
— А Бенджамин Стоун?
— Почива на борда на яхтата си в Карибско море. — Ари се замисли за миг и изведнъж смени темата на разговора: — Днес се отбих у Жаклин.
— Как е тя?
— Защо не я попиташ лично? Иска да те види.
— Трябва да се връщам в Йерусалим.
— Защо, Габриел? За да скиташ в Стария град с туристите? Иди да видиш момичето. Прекарай известно време с нея. Кой знае — може наистина да ти хареса.
— Кога мога да замина?
— Професионалното ми мнение е, че никога няма да бъдеш в безопасност, ако напуснеш Израел.
— Искам да се прибера у дома.
— Твоят дом е тук, Габриел!
Но Алон само бавно поклати глава и Стареца настръхна:
— Какво съм ти направил? Защо мразиш толкова своя народ и родината си?
— Не мразя никого. Просто тук нямам покой.
— Значи искаш да се върнеш в Европа, при картините си? Направи ми услуга. Махни се за няколко дни от Йерусалим. Вземи кола и попътувай из страната си. Опознай я отново. Видяното може да ти хареса.
— Не съм готов за това. Предпочитам да остана в Йерусалим, докато ме освободиш.
— По дяволите, Габриел! — Шамрон стовари юмрук върху масата, от което чиниите се раздрънчаха. — Прекара последните години да оправяш всичко и всички, освен себе си. Реставрира картини и стари кораби. Възвърна реномето на Службата. Оправи живота на Жаклин и на Джулиан Ишърууд. Дори успя по странен начин да върнеш Тарик в родината му — направи всичко възможно да бъде погребан в Горна Галилея. Но сега е време да се погрижиш за себе си. Излез от този апартамент! Живей живота си, преди да се събудиш някой ден и да откриеш, че си остарял като мен.
— А какво ще кажеш за агентите ти, които ме следят?
— Поставил съм ги за твое добро.
— Махни ги.
Ари извърна глава обидено:
— Добре, оправяй се сам.
Докато караше вечерта обратно към Йерусалим, Габриел си мислеше колко добре се бяха стекли нещата за Стареца. Лев и другите недоброжелатели си бяха отишли, Тарик беше мъртъв, а репутацията на Службата — възстановена. „Не е зле за няколко седмици работа, Ари. Никак не е зле“, помисли си Алон.
Габриел първо се насочи на юг, минавайки през пустинята Негев, покрита с голи скали и кратери, а после отиде до Ейлат и Червено море. Попече се един ден на плажа, но скоро се почувства неспокоен и пое на север — пресече западната част на Негев и стигна до Беершеба. Оттам по магистралата, виеща се като черна лента през Юдейската пустиня, се добра до Западния бряг. Нещо го подтикна да отбие от шосето и да тръгне по лъкатушещия път по източния склон на планината Масада и да мине край руините на древната крепост. Избегна обичайния туристически маршрут и не отиде до Мъртво море, а прекара един следобед в скитане из арабските пазари на Хеброн и Йенин. Искаше му се да може да види изражението на Шамрон, докато се пазареше с търговците с бели кефии под втренчения поглед на чернооките ветерани от интифадата.
Прекоси Долината на Израил и спря за малко пред табелата на едно земеделско селище, разположено близо до Афула по пътя за Назарет, където бе живял като момче. Обмисли идеята да влезе в него, но какво щеше да направи и какво да види, след като родителите му отдавна бяха мъртви. А ако по някакво чудо попаднеше на познат, можеше само да го излъже за живота си.
Читать дальше