Даниъл Силва - Художникът убиец

— Съжалявам да чуя това.

— Когато имаме своя държава, аз ще му се отплатя за всички велики дела, които извърши за революционното движение. Когато имаме своя държава и свои училища, децата на Палестина ще научат за всичките му героични дела. Вечер край огньовете по селата ще се разказват истории за този мъж. Той ще бъде велик герой на палестинския народ. — Арафат снижи гласа си. — Но не и ако сега извърши нещо глупаво. Тогава той ще бъде запомнен само като още един фанатик. — Взря се в очите на Тарик и добави спокойно: — Ако трябва да извършиш това, братко, направи го. Ако не искаш да го направиш, предлагам ти да излезеш бързо оттук и да намериш начин да свършиш живота си с достойнство.

Арафат вирна леко брадичка. Тарик сведе очи, усмихна се едва доловимо и бавно закопча сакото си.

— Мисля, че ме бъркате с друг човек. Мир вам, братко. — С тези думи той се обърна и излезе от кабинета.

Арафат видя на вратата телохранителя и му извика:

— Влез и затвори вратата, идиот такъв!

След това въздъхна с облекчение и се опита да успокои треперещите си ръце.

Заобиколени от агентите на три различни служби, Габриел и Жаклин влетяха сред гостите на приема. Внезапната поява на групата от пет души предизвика вълна от изненада и присъстващите веднага се смълчаха. Габриел държеше ръката си в джоба и стискаше здраво дръжката на беретата. Той огледа бързо залата — беше пълна с облечени в бели сака сервитьори, които се движеха сред тълпата. Извърна очи към Жаклин, но тя поклати отрицателно глава.

Дъглас Канън се присъедини към групата, когато тя мина от коридора в просторния салон, с изглед към Пето Авеню и парка. Там трима сервитьори — мъж и две момичета — обикаляха сред гостите, поднасяйки ордьоври и чаши шампанско. Жаклин погледна към сервитьора, но той бе абсолютно непознат.

Точно в този момент тя забеляза мъж с бяло сако да се шмугва в кухнята. Зърна го само за секунда, но беше сигурна, че е Тарик.

— Габриел! Ето го там! — прошепна.

Алон се обърна към Канън:

— Къде е Арафат?

— В моя кабинет, говори по телефона.

— Къде е кабинетът?

— В края на коридора.

Габриел си проправи път сред гостите и се втурна по коридора. Когато връхлетя в кабинета, се озова лице в лице с един телохранител, насочил пистолет към гърдите му. Арафат седеше спокойно зад бюрото.

— Съжалявам, но той дойде и си отиде — каза палестинският лидер. — Все пак още съм жив… но не благодарение на вас.

Габриел се обърна и излезе тичешком от стаята.

Тарик прекоси спокойно кухнята и пое към задната врата, която водеше към тясно стълбище. Мина през нея и бързо я затвори, подпирайки я с няколко каси шампанско, които бяха струпани на пода. Не бяха достатъчно тежки да я блокират напълно, но поне щяха да забавят евентуалните преследвачи. После Тарик слезе до долната площадка, стисна своя макаров и зачака.

Габриел връхлетя в кухнята с изваден пистолет точно когато задната врата се затръшна. Той се затича и се опита да я отвори, но тя не помръдна.

Жаклин изскочи зад него в мига, когато той се засили и блъсна с рамо вратата. Тя малко се открехна, а зад нея се чу изтрополяване, последвано от звън на счупено стъкло.

Габриел отново блъсна вратата. Този път тя поддаде и при третия тласък се отвори напълно. Мъжът излезе и погледна към долната площадка.

Тарик стоеше на нея с разкрачени крака и с пистолет в протегнатите си нагоре ръце.

Габриел видя дулото да проблясва под мъждивата светлина и усети първия куршум да пронизва гърдите му. Помисли си какво удивително съвпадение бе това. Той бе убил за пръв път човек на стълбището на една жилищна кооперация и сега щеше да умре по същия начин. В живота всичко се повтаряше като мотив от хубава музика. Зачуди се дали Тарик го бе планирал по този начин от самото начало.

Чу как арабинът затича надолу по стълбите. После видя красивото лице на Жаклин, надвесено над него. След това чертите й се размиха и тя постепенно заприлича на жената, замазана в картината на Ван Дайк. После всичко потъна в мрак.

Когато Габриел загуби съзнание, Жаклин изкрещя:

— Извикайте линейка!

След това се изправи и се втурна надолу по стълбите.

Един от агентите по сигурността й заповяда да спре, но тя не му обърна внимание.

Чу ехото от отдалечаващите се стъпки на Тарик. Бръкна в джоба си и извади пистолета, който бе взела от апартамента в Бруклин. Помисли си: „Днес вече го направих два пъти. Мога да го сторя отново“.