Даниъл Силва - Художникът убиец

— Как е получил раната на гърба си?

— Беше направена от лекар, свързан със Службата. Докато момчето се лекуваше в болницата в Западен Бейрут, от ООП започнаха да издирват тайнствения вуйчо в Лондон. Отне им седмица, докато го открият. Казаха му какво се е случило на момчето, а той уреди да го вземе при себе си в Англия.

„Бил е момче — помисли си Габриел, — на тринадесет или може би четиринадесет години. Къде го е намерил Шамрон? Как го е обучил?“ Беше твърде чудовищно да си го представи.

Ари се изправи толкова рязко, че Рами, който стоеше на алеята за коли пред караулното помещение, стреснато погледна нагоре.

— По този начин ние внедрихме агент във вражеския лагер — продължи да обяснява Шамрон. — Момче, чийто живот бе съсипан по невъобразимо жесток начин. Момче, което ненавиждаше израелците и един ден щеше да стане боец и да отмъсти на хората, изклали семейството му.

— Забележително! — хладно кимна Габриел.

— Когато стана достатъчно голям, Юсеф започна да се движи в средите на лондонските палестински радикали. Привлече вниманието на човек от организацията на Тарик, който търсеше да вербува талантливи мъже. Проучиха го. Беше чист — или поне така си помислиха. Включиха го в секцията за разузнаване и планиране на атентати. Сега Службата имаше агент в една от най-опасните терористични организации на света. Юсеф бе толкова ценен, че в Службата за него знаех само аз.

Шамрон седна и махна с ръка към празния стол. Габриел остана прав.

— Преди няколко месеца Юсеф ни изпрати прекрасен доклад. В организацията се носел слух, че Тарик има тумор на мозъка, умирал. Била започнала борба кой ще го наследи. Полковниците му се домогвали до поста му. И още нещо: Тарик не смятал да си отиде мирно и тихо от този свят. Възнамерявал да предизвика малък ад на земята, преди да отлети за рая. Да убие един-двама посланици. Да вдигне във въздуха няколко бюра на авиокомпании. Може би да взриви пътнически самолет.

— И ти дойде при мен след атентата в Париж. Разказа ми тъжната история как Службата вече не можела да се справя успешно. Как хората й не успявали да намерят собствената си централа без карта. И аз като пълен глупак се хванах. А в същото време ти си подшушнал на ухото на Тарик, че съм се върнал и го търся. И играта започна.

— Организацията му беше строго разделена на секции — обясни Шамрон. — Дори и с човек в нея, знаех, че ще бъде трудно да се справим с него. Трябваше да му помогна да направи грешка. Помислих си, че ако размахам примамката Габриел Алон, може да го ядосам. Реших, че бих могъл да го накарам да нападне, да го оставя да се разкрие достатъчно дълго, за да забия кинжал в сърцето му.

— И ме изпрати да следя Юсеф — твоя собствен агент. Каза ми, че си пада по жените. Така пишело в досието му. Наблюдавах го два дни и той беше с две различни момичета. И те ли бяха от Службата?

— Бяха момичета на Юсеф. Той никога не е имал проблем да свали някоя жена.

— Помолих Жаклин да ми помогне. Предполагаше се, че ангажиментът й ще е кратък. Обаче Юсеф прояви интерес към нея. Искаше да продължи да я вижда. Поисках от теб да я изтегля. Но ти ме принуди да я оставя.

Шамрон скръсти ръце и стисна челюсти. Мълчеше. Очевидно искаше да разбере колко е разкрил сам Габриел.

— Юсеф е казал на хората си, че смята, че е следен — продължи Алон. — Съобщил им е и за французойката, с която се вижда. Споделил е подозренията си, че тя може да е израелска агентка. Тарик е изпаднал във възторг. Той само това е чакал. Наредил е на Юсеф да вербува девойката под фалшивия претекст за някаква мисия. Знаели са, че тя ще захапе въдицата, защото е от Службата.

— Браво, Габриел!

— А Жаклин знаеше ли истината?

— Разбира се, че не. Тя е влюбена в теб. Никога нямаше да се съгласи да те излъже.

— А на мен защо не ми каза истината?

— Ако бях дошъл в Корнуол и те бях помолил да се върнеш на работа, за да послужиш като примамка за Тарик, наистина ли щеше да го направиш? Естествено, че не.

— И ти заложи живота ми на карта. И този на Жаклин!

— Съжалявам за това, което се случи в Ню Йорк. Нещата отидоха по-далеч, отколкото бях предвидил.

— Но той вече е умирал. Защо просто не остави туморът да убие Тарик?

— Защото организацията му щеше да продължи и без него. Щеше да бъде по-опасна и непредсказуема от преди. И защото в моята организация цареше хаос. Службата се нуждаеше от удар, за да спечели отново доверието на правителството и народа на Израел.

— А какво ще стане, ако правителството и народът открият как точно си извършил този велик удар?