Даниъл Силва - Художникът убиец

Габриел затвори вестника и си спомни за разговора с Ари:

„Как е Бенджамин?“

„Почива на яхтата си в Карибско море“.

Когато му донесоха яденето, сгъна вестника и го остави на свободния стол. Вдигна поглед и на тротоара пред ресторанта забеляза един мъж: строен, красив, с черна къдрава коса, под ръка с руса израелска девойка. Габриел остави вилицата си и се втренчи в мъжа, изоставяйки всякаква дискретност и разузнавателни хватки.

Нямаше никакво съмнение: това беше Юсеф ал Тауфики.

Алон остави пари на масата и излезе. В продължение на тридесет минути вървя след него: по улица „Шенкин“, после по „Аленби“, след това по Променадата. Понякога лицето може да те излъже, но походката на човек е уникална като пръстовите му отпечатъци. Габриел бе следил Юсеф седмици наред в Лондон и жестовете му и начинът на вървене се бяха запечатали в паметта му: плавното движение на бедрата; линията на гърба; начинът, по който пренасяше тежестта на пръстите, сякаш винаги бе готов да хукне напред.

Опита се да си спомни дали Юсеф беше левак или десняк. Представи си го, застанал на прозореца, само по слипове, с голям сребърен часовник на лявата ръка. Десняк е. Ако беше обучаван в Службата, щеше да носи пистолета си на кръста отляво.

Габриел ускори крачки, като скъси дистанцията между тях, и извади беретата си. Притисна дулото в гърба на Юсеф, после с едно бързо движение бръкна под сакото му и измъкна пистолета от кобура на хълбока му.

Юсеф понечи да се обърне, но Габриел натисна пистолета още по-силно към гърба му.

— Не се опитвай повторно, иначе ще ти забия един куршум в гръбначния стълб. Продължавай да вървиш! — нареди му той на иврит. Юсеф не помръдна. — Кажи на приятелката си да се поразходи.

Арабинът кимна на момичето и то бързо се отдалечи.

— Върви! — каза Габриел.

— Накъде?

— Към плажа.

Те прекосиха Променадата — Юсеф напред, Габриел зад него с допрян в гърба му пистолет. Слязоха по стълбите и тръгнаха през плажа, докато светлините на Променадата вече не се виждаха.

— Кой си ти? — попита с нисък глас Габриел.

— Майната ти! За кого се мислиш, та ме сграбчваш така?

— Радвай се, че не те убих. Доколкото знам, ти си член на организацията на Тарик. Може да си дошъл в Израел, за да поставиш бомба или да вдигнеш във въздуха някой пазар. Все още мога да те застрелям, ако не ми кажеш кой си.

— Нямаш право да ми говориш така!

— Под чие ръководство си?

— А ти как мислиш?

— На Шамрон ли? — Габриел притаи дъх.

— Много добре — рече Юсеф. — Всички винаги са казвали, че си умен.

— Защо беше необходима цялата постановка?

— Ако искаш да знаеш защо, говори с Шамрон. Аз просто направих каквото ми бе наредено. Но нека ти кажа нещо. Ако някога пак ме доближиш, ще те убия. Не ми пука кой и какъв си бил.

Юсеф вдигна ръка с обърната нагоре длан. Габриел му върна пистолета. Той го пъхна в кобура си. После се обърна и тръгна по тъмния плаж към ярките светлини на Променадата.

Над Горна Галилея проблясваха светкавици, докато Габриел караше край брега на езерото към вилата на Шамрон. Рами чакаше на портата. Когато Габриел свали прозореца, той мушна глава в колата и огледа вътрешността й.

— Той е на терасата. Паркирай тук. Иди пеша до къщата.

Рами протегна ръка. Габриел го изгледа гневно:

— Нали не вярваш наистина, че бих застрелял този кучи син?

— Просто ми дай шибания си пистолет или няма да припариш до къщата!

Алон му подаде беретата си и тръгна по алеята за коли. Мълниите разсичаха небето над хълмовете, осветявайки настръхнали облаци. Вятърът вдигаше пенести вълни по повърхността на езерото. Крясъците на морските птици изпълваха въздуха. Той вдигна поглед към терасата и видя Шамрон, осветен от полюляващите се газови лампи.

Когато отиде при него, го откри в същото положение, но не гледаше надолу, към алеята за коли, а погледът му бе прикован върху бурята над планината. Точно тогава светкавиците спряха и вятърът утихна. Повърхността на езерото стана гладка и птиците замлъкнаха. Не се чуваше никакъв звук, освен съскането на газовите лампи, които хвърляха ярка светлина.

— Да — започна Шамрон, — имаше реално съществуващ Юсеф ал Тауфики, но той умря. Беше убит в Шатила заедно с цялото си семейство в нощта на фалангисткото клане.

Един от агентите на Шамрон влязъл в къщата след убийството и взел личните документи на семейството. Те нямали други роднини в Ливан. Само един вуйчо в Лондон, който никога не бил виждал малкия си племенник. Няколко дни по-късно в болницата се появило момче от Западен Бейрут. Тежко ранено, без документи за самоличност. Лекарите го попитали за името. То им казало, че се нарича Юсеф ал Тауфики.