Даниъл Силва - Художникът убиец

Продължи да кара на север. Когато навлезе в Галилея, по планинските склонове край пътя пламтяха диви макове. Той обиколи бреговете на Генисаретското езеро, после се изкачи до древния град Сафед. След това навлезе в Голанските възвишения. Спря колата край пътя близо до един овчар, който пасеше стадото си, и се полюбува на залеза над Горна Галилея. За пръв път от много години почувства, че душата му изпада в покой.

Качи се в автомобила си, отиде до един кибуц в покрайнините на Кириат Шемона. Беше петък вечер. Влезе в обществената столова, за да опита празничната вечеря Шабат, и седна до група мъже от кибуца — фермери с обгорели от слънцето лица и мазолести ръце. Известно време те не му обърнаха внимание. После един старец го попита как се казва и откъде е. Отговори им, че името му е Габриел и че е от Долината на Израил, но дълго време е отсъствал.

На сутринта прекоси плодородните поля на крайбрежната равнина и се насочи на юг край Средиземно море, минавайки през Акко, Хайфа, Цезария и Натания, докато най-накрая се озова в курортния град Херцлия.

Тя стоеше, облегната на парапета, със скръстени ръце, загледана в залязващото над морето слънце, а вятърът развяваше кичури коса пред лицето й. Носеше широка бяла блуза и слънчеви очила — като жена, която иска да се скрие.

Застанал на плажа, Габриел зачака тя да го забележи. Рано или късно щеше да го види, защото беше обучена от Ари Шамрон, а нито един от хората му не можеше да не обърне внимание на човек, стоящ под терасата му. Когато най-сетне го видя, по устните й пробяга усмивка, която бързо изчезна. Тя вдигна ръка и помаха неохотно, като човек, изгарян от скрит огън. Габриел приведе глава и тръгна към вратата.

Пиха леденостудено бяло вино на нейната тераса и поговориха за незначителни неща, избягвайки да споменават операцията, Шамрон или раната на Габриел. Той й разказа за пътуването си. Жаклин отвърна, че щяло да й бъде приятно да го придружи. След това се извини, че е казала подобно нещо, понеже нямала право. А накрая директно го запита:

— Е, защо дойде тук след всичките тези седмици? Никога не правиш нещо без причина.

Габриел искаше да чуе още веднъж версията на Тарик за събитията, така както палестинецът й я бе разказал по време на нощното им пътуване от канадската граница до Ню Йорк. Докато тя говореше, Алон се загледа към морето, по чиято повърхност луната хвърляше сребърни отблясъци. Слушаше я внимателно. Ала когато Жаклин приключи разказа си, той още не можеше да постави последните парченца от пъзела на мястото им. Беше като недовършена картина или поредица от музикални тонове, които не са в съзвучие. Тя го покани да остане за вечеря. Той излъга, че има спешна работа в Йерусалим.

— Ари ми каза, че искаш да заминеш. Какви са плановете ти?

— Един мъж, наречен Вечелио, ме чака в Англия.

— Сигурен ли си, че е безопасно да се върнеш?

— Всичко ще е наред. А ти какво ще правиш?

— Моята история бе отпечатана на видно място във вестниците и бе показана по телевизията по целия свят. Никога не бих могла да се върна към стария си начин на живот. Нямам друг избор, освен да остана тук.

— Съжалявам, че те забърках в тази работа, Жаклин. Надявам се, че ще можеш да ми простиш — бавно изрече Габриел.

— Да ти простя ли? — учуди се Жаклин. — Не, всъщност ще направя точно обратното. Ще ти благодаря. Получих точно това, което исках. — Тя се поколеба няколко секунди, после добави: — Е, почти всичко.

Жаклин го изпрати до брега. Той я целуна нежно по устните и погали косата й. После се обърна и тръгна към колата си. Спря само веднъж да погледне назад, но тя вече се бе прибрала.

Беше гладен, затова вместо да се отправи направо за Йерусалим, спря да вечеря в Тел Авив. Паркира на улица „Балфур“, отиде пеша до улица „Шенкин“, разходи се край модните кафенета и авангардните магазини, като си мислеше за улица „Сен Дени“ в Монреал. Внезапно изпита чувството, че е следен. Не беше нещо особено, просто зърна едно и също лице с шапка и цветна дреха твърде много пъти.

Купи си вестник от една будка и седна в ресторант с малки кръгли маси, разположени на тротоара. Беше топла вечер и наоколо беше пълно с хора. Поръча си фалафел 43 43 Малки кюфтенца от нахут, лук, чесън и подправки. — Б.пр. и бира, после отвори вестника и прочете водещата статия на първа страница:

„Бенджамин Стоун, издателят и предприемачът бунтар, е изчезнал. Съществува вероятност да се е удавил край остров Сен Мартен в Карибско море. Местните власти смятат, че Стоун е паднал зад борда на луксозната си яхта, докато е плавал през нощта“.