Даниъл Силва - Английският убиец

Все повече шофираше като обезумял. Бяха го видели с безпрецедентна скорост да се носи с раздрънкания си джип по шосето в долината. Веднъж му се наложи да направи рязък завой, за да избегне нещастната коза на дон Касабианка, и свърши в една крайпътна канавка. Тъкмо в този момент се намеси Антон Орсати. Той разказа на Англичанина за позорната семейна вражда между два съперничещи си клана заради случайната смърт на ловно куче. Четирима души бяха умрели, преди най-накрая да бъде въдворен мир — двама от тях от ръката на taddunaghiu на Орсати. Случилото се бе отпреди сто години, но Орсати наблегна на това, че тези уроци все още са актуални и днес. Умелото използване на корсиканската история даде идеални резултати, както той очакваше. На следващата сутрин Англичанина подари на дон Касабианка един голям пушен свински бут и му се извини за това, че е изплашил козата му. След тази случка видимо намали скоростта на шофиране.

Все пак нещо явно не беше наред. Неколцина от мъжете от площада бяха толкова загрижени, че посетиха знахарката.

— От известно време не е идвал при мен. Но когато се появи, можете да бъдете сигурни, че няма да ви издам тайните му, глупави магарета такива! Тази къща е като изповедалня. Хайде вървете си! — И тя ги прогони, размахвайки метла с дълга дръжка.

Само дон Орсати знаеше причината за мрачното настроение на Англичанина. Дължеше се на задачата му в Лион — убийството на швейцарския професор Емил Жакоби. Нещо в това убийство бе направило пробойна в съвестта на Англичанина. Дон Орсати предложи да му доведе момиче — една хубава италианка, която бе срещнал в Сан Ремо, — но Англичанина отказа.

Три дни след като Англичанина се завърна от Лион, дон Орсати го покани на вечеря. Двамата хапнаха в един ресторант близо до площада, а след това ръка за ръка преминаха по тесните улици на тъмния град. На два пъти селяни се появяваха пред тях в сумрака, а след това бързо свърваха в обратна посока. Всички знаеха, че когато дон Орсати говори насаме с Англичанина, най-добре е да изчезват. Именно тогава дон Орсати му каза за задачата във Венеция.

— Ако искаш да пратя някое от другите момчета…

— Не — побърза да отвърне Англичанина. — Ще се справя.

— Сигурен ли си?

— Да.

— Надявах се да го кажеш. Наистина никой от другите не е способен да свърши тази работа. Мисля, че задачата ще ти хареса. Нашият бизнес има стари традиции във Венеция. Сигурен съм, че обстановката ще ти подейства вдъхновяващо.

— Вярвам, че си прав.

— Там живее мой приятел на име Росети. Той ще ти бъде в помощ, от каквото и да имаш нужда.

— Досиетата у теб ли са?

Само един могъщ човек като Антон Орсати можеше да остави досиетата на двама души, които планираше да убие, на предната седалка на колата си, но такъв беше животът в корсиканското село. Англичанина ги прочете под светлината на лампата на площада. Когато отвори втората папка, в погледа му проблесна нещо, сякаш бе разпознал човека — и дори Орсати го забеляза.

— Да не би нещо да не е наред?

— Познавам този човек… от един друг живот.

— Това представлява ли проблем?

Англичанина затвори папката:

— Съвсем не.

Англичанина остана до късно, слушайки магнетофонния запис, който бе взел от апартамента на професора в Лион. След това прочете купчината изрезки и некролози, придобити в резултат на една разходка из вестникарските уебстраници в интернет, последвани от досиетата, които Антон Орсати току-що му бе дал. Поспа няколко часа, а на сутринта стана преди изгрев-слънце, сложи малка пътна чанта на задната седалка на джипа и отиде в селото.

Паркира колата в една тясна улица близо до църквата и отиде пеш до къщата, в която живееше знахарката. Когато почука тихо на вратата й, тя вдигна жалузите на прозореца на втория етаж и се вторачи в него, подобно на плашило.

— Имах чувството, че ще дойдеш. Scirocco 28 28 Горещ вятър, носещ нагрят в пустините на Северна Африка и Арабия въздух, който духа по северното Средиземноморско крайбрежие и в Предна Азия (итал.). — Б.пр. задуха. Той носи прах и зли духове.

— Кое от двете съм аз?

— Дори оттук, отгоре, виждам лошите очи . Почакай малко, детето ми. Ей сега идвам.

Англичанина запали цигара, докато чакаше старицата да се облече и да слезе на долния етаж. Тя му отвори входната врата, облечена с проста черна вдовишка рокля, хвана го за китката и го издърпа вътре, сякаш навън имаше опасни диви животни. Двамата седнаха един срещу друг край грубата дървена маса. Англичанина допуши цигарата си, докато старата жена се погрижи да донесе зехтина и водата.