Даниъл Силва - Английският убиец

Анна се усмихна:

— Почакайте, това е само началото.

Габриел извади следващата картина — автопортрет на Ван Гог — и я постави до Моне.

— О, всемогъщи боже! — промълви Ишърууд.

След това се появи Дега, после Рембранд, след него Сезан и Реноар и тъй нататък, докато всичките шестнайсет платна не бяха разположени по цялата дължина на галерията. Ишърууд седна на дивана, притисна с длани слепоочията си и се разплака.

— Е, това се казва въведение! — каза Шамрон. — Имаш думата, Габриел.

Анна бе чула цялата история по пътя от Цюрих до немската граница, затова отстъпи назад и се зае да утешава Ишърууд, докато той не откъсваше очи от картините. Габриел разказа всичко, което бе научил за Август Ролф и неговата колекция, като завърши с писмото, оставено от Ролф в банковия му сейф в Цюрих. След това описа на Шамрон плана си за възстановяване на останалата част от колекцията на Ролф: двайсетте картини, които бяха откраднати от хранилището във вилата в Цюрих. Когато Габриел приключи, Шамрон смачка цигарата си в пепелника и бавно поклати глава:

— Идеята ти е интересна, Габриел, но има един фатален недостатък. Министър-председателят никога няма да я одобри. Ако не си забелязал, в момента ние фактически сме във война с палестинците. Министър-председателят никога няма да одобри подобна операция само за да си върнем няколко картини.

— Става въпрос за много повече от няколко картини. Ролф намеква за организация на швейцарски банкери и бизнесмени, които са готови на всичко, за да запазят стария ред. И ние имаме достатъчно веществени доказателства, за да предположим, че тези хора съществуват, включително и три трупа: на Ролф, Мюлер и Емил Жакоби. Освен това те се опитаха да убият и мен.

— Положението е направо взривоопасно. Нашите неверни приятели тук, в Европа, тъкмо сега са ни достатъчно сърдити. Няма защо да наливаме масло в огъня с подобна операция. Съжалявам, Габриел, но аз няма да одобря този план и няма да губя времето на министър-председателя с него.

Анна бе изоставила Ишърууд, за да слуша спора между Габриел и Шамрон.

— Струва ми се, че има едно доста просто разрешение на проблема, мистър Шамрон — каза тя.

Шамрон обърна плешивата си глава, за да погледне Анна, развеселен от дързостта й да изкаже мнението си за хода на една операция на Израелското разузнаване.

— Какво е то?

— Не казвайте на министър-председателя.

Шамрон отметна глава назад и се разсмя, а Габриел се присъедини към него. Когато смехът им затихна, настъпи момент на мълчание, което Джулиан Ишърууд наруши:

— Велики боже, не мога да повярвам!

Той държеше картината на Реноар — портрет на младо момиче с букет цветя. Въртеше я в ръцете си и разглеждаше ту нарисуваното, ту гърба на платното.

— Какво има, Джулиан? — попита Габриел.

Ишърууд вдигна по-високо картината на Реноар, за да могат Габриел и другите да видят по-добре изображението.

— Немците са били много педантични. Всички взети от тях картини са били сортирани, каталогизирани и маркирани — пречупен кръст, сериен номер, инициалите на колекционера или на търговеца, от когото е била конфискувана. — Той обърна платното, за да могат да видят задната част на картината. — Някой се е опитал да изтрие маркировката на тази, но не се е справил чак толкова добре. Вижте отблизо долния ляв ъгъл. Това е част от пречупения кръст, а ето го и серийния номер, а това са инициалите на истинския собственик: С. И.

— Кой е С. И.? — попита Анна.

— С. И. — това е Самуел Исаковиц, баща ми. — Гласът му се задави от плач. — Тази картина е била взета от галерията на баща ми в Париж през юни 1940 година.

— Сигурен ли сте? — попита Анна.

— Залагам живота си, че е така.

— Тогава, моля ви, приемете я, заедно с най-искрените извинения на семейство Ролф. — След това тя го целуна по бузата и добави: — Толкова съжалявам, мистър Ишърууд.

Шамрон погледна Габриел:

— Защо не ми разкажеш цялата история още веднъж?

Слязоха на долния етаж, в кабинета на Ишърууд. Габриел седна зад бюрото му и Шамрон изслуша отново целия му план, като крачеше неспирно напред-назад из стаята.

— И какво ще кажа аз на министър-председателя?

— Послушай Анна. Не му казвай нищо.

— А ако всичко това гръмне право в ръцете ми?

— Няма.

— Подобни неща винаги гръмват в ръцете ми, Габриел — белезите по лицето ми са доказателство за това. Кажи ми: дали само така ми се струва, или походката ти наистина е малко по-различна тази вечер?