Даниъл Силва - Английският убиец

— Аз — също.

— Как?

— Заспивай вече, Анна.

Което тя направи. Габриел лежеше буден, чакайки да съмне, заслушан в писъците на чайките и равномерното дишане на Анна. Тази нощ нямаше демони, нито кошмари — невинният сън на дете. Габриел не се присъедини към нея. Още не беше готов за сън. Когато картините най-накрая бъдеха прибрани и заключени в хранилището на Джулиан Ишърууд — тогава щеше да спи.

В навечерието на Втората световна война генерал Анри Гизан, главнокомандващ на Швейцарските въоръжени сили, обяви отчаяния си план да се справят с евентуално нахлуване на многократно превъзхождащите ги сили на нацистка Германия. Според Гизан, ако немците дойдеха, швейцарската армия трябваше да се оттегли в естествената крепост на Алпийския редут и да взриви проходите. И там щяха да се бият — в дълбоките долини и по високите снежни планински полета — до последния човек. Разбира се, не се бе стигнало дотам. Още в ранния стадий на войната Хитлер проумя, че неутрална Швейцария ще бъде по-ценна за него от една Швейцария, окупирана и в окови. Въпреки това, героичната стратегия на генерала за справяне със заплахата от нашествие продължава да живее във въображението на швейцарците.

Всъщност през следващия следобед тя се въртеше в главата на Герхард Петерсон, когато той заобиколи с колата покрай Люцерн и обвитите в облаци алпийски върхове изникнаха пред очите му. Петерсон усети как сърцето му заби по-бързо, когато натисна газта и големият мерцедес с гръмогласен рев на мотора премина през първия планински проход. Петерсон произхождаше от Вътрешна Швейцария и можеше да проследи потеклото си до сродниците си от Горските кантони. Известна утеха му доставяше съзнанието, че хора с неговата кръв са се скитали из тези планински долини по същото време, когато един млад мъж, наречен Иисус от Назарет, е създавал неприятности в другия край на Римската империя. Ставаше неспокоен винаги когато се отдалечеше прекалено много от сигурното убежище на своя Алпийски редут. Спомни си за едно официално посещение в Русия, направено преди няколко години. Картината на безкрайните руски полета направо бе подействала като шок на сетивата му. В хотелската си стая в Москва той бе преживял първия си и единствен пристъп на безсъние. Когато се завърна у дома, отиде направо в извънградската си къща и прекара цял ден, скитайки се по планинските пътеки над езерото Люцерн. През онази нощ спа добре.

Но внезапното му пътуване из Алпите през този следобед нямаше нищо общо с удоволствието. Беше предизвикано от две лоши новини. Първата беше за откриването на изоставена кола ауди А8 на пътя близо до град Берген, на няколко мили от германската граница. Втората беше за доклад на информатор относно Банхофщрасе. Работата внезапно излизаше извън контрол; Петерсон усещаше как му се изплъзва от ръцете.

Заваля сняг — големи пухкави снежинки, които оцветиха следобеда в бяло. Петерсон включи кехлибареножълтите фарове за мъгла и натисна газта. Един час по-късно колата тежко затрополя по улиците на град Станс. Когато стигна до портите на имението на Геслер, земята бе покрита с трисантиметров прясно навалял сняг.

Докато паркираше колата, се появиха двама от охранителите на Геслер, облечени с тъмносини скиорски якета и с вълнени шапки. Само след миг, когато формалностите около установяването на самоличността му приключиха, Петерсон вече караше нагоре по алеята към замъка на Геслер. Там го чакаше друг мъж, който хвърляше парчета сурово месо на една лакома кучка вълча порода.

На брега на езерото Люцерн, недалеч от планинската вила на Ото Геслер, се намира легендарното месторождение на Швейцарската конфедерация. Твърди се, че през 1291 година водачите на трите така наречени Горски кантона — Ури, Швиц и Унтервалден — се събрали на ливадите Рютли и основали отбранителен съюз срещу всеки, който „би могъл да крои планове против техните личности или тяхното имущество“. За швейцарците това събитие е свещено. Фреска, посветена на ливадите Рютли, украсява стената на сградата на Швейцарския парламент и всяка година през август срещата на ливадите се отбелязва с национален празник.

Седемстотин години по-късно група от най-богатите и най-могъщи частни банкери и индустриалци в страната основава подобен отбранителен съюз. През 1291 година врагът бе външен: свещеният римски император Рудолф I от Хабсбургската династия, който се опитваше да наложи феодалните си права в Швейцария. Днес отново враговете бяха външни, но бяха разпръснати по света и по-многобройни. Това бяха евреите, които се опитваха да разбият трезорите на швейцарските банки, за да търсят пари и всичко друго, което биха могли да докопат. Това бяха правителствата, които настояваха Швейцария да заплати милиарди долари за това, че е приела нацистко злато по време на Втората световна война. И журналистите и историците, опитващи се да представят швейцарците като доброволни съюзници на Германия — Хитлерови банкери и доставчици на оръжие, които бяха удължили времетраенето на войната с цената на милиони жертви. И реформаторите вътре в страната, които настояваха да се премахнат свещените закони на банковата тайна.