Даниъл Силва - Английският убиец

— Три капки, макар да съм сигурна, че вече знам отговора.

Той топна пръста си в зехтина и остави три капки да паднат във водата.

Когато капките се разпръснаха, старицата подхвана добре познатите благословии и молитви. При повторния опит зехтинът се събра в едно петно, плуващо на повърхността на водата. Старата жена остана доволна от това.

— Хубав трик — каза Англичанина.

— Не е трик. Ти най-добре би трябвало да го знаеш.

— Не беше от неуважение.

— Знам. Макар да не си корсиканец по рождение, имаш душа на корсиканец. Ти наистина си вярващ. Искаш ли нещо за пиене, преди да тръгнеш? Може би малко вино?

— Шест часът сутринта е.

Старицата наклони глава, сякаш искаше да каже: „И какво от това?“

— Трябваше да си у дома си, в леглото — рече тя. След това добави: — С жена. А не с някоя от курвите, дето ти води дон Орсати. Истинска жена, която ще ти роди деца и ще се грижи за дрехите ти.

— Жените на дон Орсати са единствените, които ме искат.

— Смяташ, че никоя свестна жена няма да те иска, защото си taddunaghiu?

Англичанина скръсти ръце.

— Искам да ти разкажа една история.

Той отвори уста да възрази, но преди да успее да произнесе и звук, старицата се изправи и ето че вече затътри крака из кухнята, търсейки виното. Бутилката беше тъмнозелена и нямаше етикет. Ръката й трепереше, докато напълни две чаши.

— Мъжът ми умееше много добре да си служи с ръцете — рече знахарката. — Беше зидар и обущар. Понякога работеше за дон Томази в съседната долина. Слушал ли си за клана Томази?

Англичанина кимна утвърдително и отпи от виното. Хората от този клан все още бяха прочути размирници.

— Дон Томази нае мъжа ми да построи нова стена около градината му. Стана много красива, повярвай ми, ала дон Томази каза, че не я бива и отказа да плати на мъжа ми за работата. Скараха се жестоко и донът нареди на двама от своите бандити да изхвърлят мъжа ми от неговия имот. Тя все още си стои там впрочем.

— Оградата на градината ли?

— Наистина стои! — Старицата пийна вино и се приготви да доразкаже историята: — Моят мъж беше добър работник, но благ и кротък човек. Като agnello . Знаеш ли какво означава?

— Агне.

Знахарката кимна.

— Не беше от мъжете, дето се бият с юмруци или с нож. Слухът за това как се държал с него дон Томази се разнесе из селото. Мъжът ми стана за посмешище. Два дни по-късно една вечер го прилъгаха да се сбие на площада. Раниха го с нож в корема и той умря. — Нещо проблесна в очите на старата жена. Гняв. Омраза. — Ясно беше, че трябва да има кърваво отмъщение — кротко добави тя. — Но кой? Малоумникът, дето застреля мъжа ми на площада ли? Той не беше истинският виновник за смъртта му. Точно ръцете на дон Томази бяха изцапани с кръв. Но как можех аз да убия дон Томази? Той живееше в голяма къща на върха на хълма, заобиколен от зли кучета и въоръжени мъже. Нямаше начин аз да го убия! Затова отидох при бащата на Антон Орсати и наех един taddunaghiu да извърши убийството вместо мен. Дадох всичките си пари, но си струваше. Taddunaghiu се промъкна в къщата на дон Томази и преряза гърлото му, докато спеше… уби го като куче, каквото си беше. Справедливостта победи. — Тя се пресегна през масата и сложи длан върху опакото на ръката му. — Понякога taddunaghiu може да върши добри неща, Кристофър. Понякога може да отмъсти за голяма неправда. Понякога той може да раздава справедливост, както и да мъсти. Запомни какво ти казах.

— Ще го запомня — отвърна той. Даде й дебела пачка пари.

Без да ги погледне, старицата каза:

— Прекалено много пари. Винаги са прекалено много.

— Ти ми даваш мир и покой. А те са безценни.

Англичанина се изправи да си тръгне, но тя го сграбчи за китката с невероятно силната си ръка:

— Поседи с мен, докато си изпия виното. Аз все още тъгувам за мъжа си, знаеш ли? Дори след толкова много години.

И така той седеше там и наблюдаваше как отблясъците на свещите подскачат по набразденото й от бръчки лице, докато тя допи и последната капка от виното си. После старицата затвори очи и брадичката й клюмна на гърдите.

Англичанина я занесе на ръце до горния етаж и нежно я положи в леглото. Тя се събуди за малко. Протегна ръка и попипа талисмана, който висеше на врата му — червената коралова ръка. После докосна лицето му и отново се унесе в сън.

Той слезе долу и с джипа си потегли за Калви, откъдето взе ферибота за Марсилия. Там се качи на колата, която Орсати бе оставил за него близо до крайбрежието, и замина за Венеция.