Даниъл Силва - Английският убиец

— И какво стана, когато дойдоха германците?

— Е, всичко се сгромоляса, нали така? На десети май започна нахлуването в Ниските земи 19 19 Обединено наименование за Холандия, Белгия и Люксембург. — Б.пр. . На четиринадесети юни германците бяха в Париж. По Айфеловата кула висяха свастики, а германският генерален щаб започна да действа от хотел „Крийон“.

— А кога започна плячкосването?

— Два дни след като Хитлер направи победната си обиколка на Париж, той нареди всички произведения на изкуството, собственост на евреи, да бъдат прехвърлени в немски ръце за така нареченото „съхранение“. На практика ограбването на Франция беше в ход.

— Ако си спомням добре, Хитлер създаде организация, която да надзирава плячкосването на Франция.

— Имаше няколко такива, но най-важното подразделение се казваше ERR — Einsatzstab Reichsleiter Rosenberg 20 20 Нацистка организация, създадена през 1940 г. с цел заграбване произведения на изкуството от окупираните територии на Западна и Източна Европа. — Б.пр. . То беше страшно. Имаше си свое собствено разузнаване за издирване на произведения на изкуството, ударни отряди за внезапни набези и обири и щаб от историци и оценители на произведенията на изкуството. Божичко, имаше си дори дърводелци, които опаковаха в дървени каси произведенията, за да бъдат откарани в Германия!

— Рю дьо ла Боети сигурно е била първата им спирка.

— ERR преследваше търговците и колекционерите. Колекциите на Ротшилд бяха заграбени заедно със сградите, в които се намираха. Същото стана и с колекциите на еврейския банков магнат Давид Давид-Вейл и с Жак Щерн. Всички галерии на евреи на Рю дьо ла Боети бяха нападнати, а колекциите им — заграбени, включително и запасите на „Изящни изкуства — Исаковиц“.

— Баща ти успя ли да запази някои от картините си?

— Повечето търговци, в това число и баща ми, се опитваха да спасят най-хубавите си картини. Криеха ги в отдалечени замъци или в банкови трезори или ги изнасяха с някой кораб от страната. Немците набързо заграбиха останалите. Преди нахлуването, по време на drole de guerre 21 21 Смешна, странна война (фр.). — Б.пр. , баща ми нае една вила в Бордо и пренесе там най-важните си картини. Ние избягахме там, щом немците наближиха Париж. А когато Франция бе разделена на Окупирана зона и Неокупирана зона, ние се оказахме от страната на Виши. Но през есента на 1940 година ударен отряд на ERR с френски полицейски ескорт разби вратата на вилата и заграби картините на баща ми.

— Как са успели немците да открият колекцията му?

— Беше допуснал грешката да каже на един френски търговец какво възнамерява да прави с картините си. Французинът предал информацията на ERR в замяна на пет процента от стойността на бащината ми колекция. C’est la vie .

Габриел знаеше какво е станало след това и нямаше намерение да позволи на Ишърууд да го разкаже отново. Скоро след като немците навлезли в Неокупираната зона в края на 1942 година, СС и техните съюзници в правителството на Виши започнали да арестуват евреи, за да ги изпращат в лагерите на смъртта. Бащата на Ишърууд наел двама баски контрабандисти, за да отведат младия Джулиан през Пиренеите до сигурно убежище в Испания. Баща му и майка му останали във Франция. През 1943 година те били арестувани и изпратени в „Собибор“, където веднага били убити.

Ишърууд само веднъж силно потрепера.

— Опасявам се, че ще имам нужда от питие. Хайде ставай, Габриел. Малко свеж въздух ще се отрази добре и на двама ни.

Отидоха до една пивница зад ъгъла, на Джърмин Стрийт, и се настаниха до съскащата газова печка. Ишърууд си поръча чаша „Медок“ 22 22 Френско червено вино. — Б.пр. . Погледът му бе вперен в пламъците, но мислите му все още се рееха някъде из военновременна Франция. Подобно на дете, което се промъква в стаята на родителите си, Габриел нежно се опита да го откъсне от спомените му.

— А какво стана с картините, след като ги заграбиха?

— ERR реквизира галерия „Жьо дьо Пом“ и я използваше като помощен склад и сортировъчна. Голям щаб работеше денонощно, за да каталогизира и направи оценка на огромното количество произведения на изкуството, попаднали в ръцете на немците. Считаните за подходящи за личната колекция на фюрера, за проекта „Линц“ или за други музеи — главно стари майстори и произведения от Северна Европа — бяха опаковани в дървени каси и изпращани в родната Германия.

— А останалите? Импресионистите и модернистите?