Даниъл Силва - Английският убиец

Габриел влезе в миниатюрния асансьор и се качи на горния етаж. Изложбената зала бе потънала в сумрак и тишина, само дъждът трополеше по таванското прозорче. По стените висяха големи платна на някои от Старите майстори: „Венера“ на Луини, „Рождество Христово“ от Дел Вага, „Кръщение Господне“ от Бордоне, лъчезарен пейзаж на Клод. Без да включи осветлението, Габриел тежко се отпусна на тапицирания с кадифе диван. Той обичаше това помещение. За него то винаги бе нещо като убежище, като остров на спокойствието. Тук веднъж бе правил любов с жена си. Години по-късно тук бе замислил смъртта на мъжа, който му я бе отнел.

Вратата на асансьора се отвори и се появи Ишърууд:

— Господи боже, Габриел, изглеждаш направо свършен!

— Това да не би да е комплимент?

— Какво става, по дяволите? Защо не си в Цюрих?

— Собственикът на картината, която ти ме изпрати да почистя, се казваше Август Ролф. Знаеш ли нещо за него?

— О, велики боже… Да не е онзи, който беше убит миналата седмица?

Габриел затвори очи и кимна:

— Аз открих трупа му.

Ишърууд забеляза превързаните му ръце.

— Какво е станало с ръцете ти?

— Чу ли за вчерашната експлозия в парижката галерия?

— Разбира се… Всичко живо тук говори за нея. Ти със сигурност не си замесен, нали?

— Не, просто се оказах на неподходящото място в неподходящия момент. Ще ти разкажа всичко, Джулиан, но първо имам нужда от твоята помощ.

— Каква помощ? — подозрително попита Ишърууд.

— Не като едно време. Просто се налага да ми обясниш защо един застарял швейцарски банкер е могъл да крие от света в подземно хранилище изключително внушителната си колекция от френски импресионисти и модерни художници.

Ишърууд натисна копчето на вътрешния телефон:

— Ирина, ще бъдеш ли така мила да донесеш каничка с кафе горе, в изложбената зала? И малко бисквити. От онези с ядките. И задръж всичките ми телефонни разговори. Ти си добро момиче.

Габриел знаеше основните неща за плячкосаните от нацистите европейски произведения на изкуството по време на Втората световна война. Адолф Хитлер си беше мечтал за огромен Музей на фюрера в родния си град Линц, който да напълни с най-добрата в света колекция от Стари майстори и произведения на изкуството от Северна Европа. През 1938 година по негова инициатива започнала секретна операция с кодовото название Sonderauftrag Linz — Специална операция „Линц“ — за събирането с всички възможни средства на произведения на изкуството за Fuhrer-museum . През последния мирен месец негови агенти тайно обикаляли музеи, галерии и частни колекции в Европа, избирайки експонати за бъдещия музей. Когато избухнала войната, Хитлеровите крадци на произведения на изкуството плътно следвали Вермахта. Стотици хиляди картини, скулптури и objects d’art 18 18 Произведения на изкуството (фр.). — Б.пр. набързо изчезнали, като много от тях са били притежание на евреи. Хиляди произведения, оценени приблизително на 30 милиарда долара, все още липсваха.

Габриел знаеше, че Джулиан може да попълни липсващите детайли от тази картина. Ишърууд бе търговец на картини над средното ниво, който бе имал своите мигове на триумф, но що се отнасяше до плячкосаното от нацистите в Европа, той бе направо експерт. Беше написал десетки статии за вестници и търговски издания, а преди пет години бе излязла една добре посрещната от публиката книга на тази тема, на която той бе съавтор. Въпреки молбите на издателя си, Ишърууд твърдоглаво бе отказал да разкрие личните си мотиви за своята пристрастност към темата. Габриел бе сред малцината, които знаеха защо: Джулиан Ишърууд бе преживял всичко това.

— През 1940 Лондон и Ню Йорк нямаха значение — подхвана Ишърууд. — Париж бе центърът на световното изкуство, а центърът на парижката художествена сцена бе Рю дьо ла Боети в Осми арондисман. Галерията на прочутия Пол Розенберг се намираше на номер двайсет и едно, Пикасо живееше с жена си — руската балерина Олга Коклова — през един двор, на номер двайсет и три. На отсрещната страна на улицата се намираше галерията на Етиен Бину. Жорж Валщайн имаше галерия на номер петдесет и седем. Пол Гийом и Жозе Хесл също бяха там.

— А баща ти?

— „Изящни изкуства — Исаковиц“ се намираше до Пол Розенберг. Ние живеехме в един апартамент над главните изложбени зали. За мен Пикасо беше чичо Пабло . Прекарвах цели часове в неговия апартамент. Понякога ми позволяваше да го гледам как рисува. Олга ме черпеше с шоколад и кейк, докато ми призлееше. Тогава животът беше направо приказен.