Даниъл Силва - Английският убиец

Габриел му каза. Наво затвори очи и леко се олюля, сякаш току-що му бяха съобщили за нечия смърт.

— Ами апартаментът на Мюлер?

— Има стъкло в телефона му.

— По дяволите!

— Има ли някакъв шанс да влезем вътре и да почистим?

Наво отрицателно поклати глава:

— Полицаите вече са там. Ако открият колата ти и установят, че Мюлер е бил наблюдаван по някакъв начин, ще разпердушинят целия му апартамент. Няма да им отнеме много време да открият бръмбара .

— Някакви приятели в полицията, които биха могли да ни помогнат?

— Не и за такова нещо.

— Този бръмбар е като визитна картичка.

— Знам, Габриел, но не аз съм го сложил там.

Габриел извади ролката с филма от джоба си и я връчи на Наво.

— Имам снимка на човека, който остави бомбата в галерията. Тази нощ я занеси на булевард „Кинг Саул“. Кажи на човекоподобните маймуни от отдел „Издирване“ да я сравнят с базата данни. Може би ще успеят да свържат това лице с някакво име.

Филмът изчезна в едрата лапа на Наво.

— Свържи се с Шамрон и му кажи веднага да постави секретен пост пред вилата на Анна Ролф. — Габриел отвори вратата и стъпи с единия си крак долу. — Коя от колите е моя?

— Шамрон иска да се прибереш у дома.

— Ако кисна в Тел Авив, няма да мога да открия човека, който постави бомбата.

— Няма да го откриеш и ако киснеш в някой френски затвор.

— Коя кола е за мен, Узи?

— Добре! Вземи тази. Но ще се оправяш сам.

— Някой ден ще опитам да ти се отплатя за услугата.

— Приятно прекарване, Габриел. Аз ще остана тук, за да оправя проклетата бъркотия след теб.

— Просто занеси филма в Тел Авив. Добро куче.

В Коста де Прата Анна Ролф свали цигулката от рамото си и изключи метронома. Стаята й за музикални упражнения бе в сянка, хладният и влажен бриз на Атлантика нахлуваше през прозореца. Професионалният й микрофон бе сложен на хромирана стойка и висеше над високото й столче. Беше свързан с немски касетофон. Днес беше записала голяма част от упражненията си. Тя пусна да изслуша записа, докато прибираше цигулката си „Гуарнери“ в калъфа и подреждаше неподвързаните си ноти.

Както обикновено, не й бе много приятно да слуша собственото си свирене, но сега имаше специална причина да го направи. Искаше да знае точно как звучи свиренето й, кои пасажи са приемливи и кои изискват допълнително внимание. Хареса по-голямата част от чутото, но избра три-четири пасажа от втората и третата част, където нейният изключително критичен слух долавяше последиците от дългата почивка. Довечера, при втората поредица от упражнения, щеше да се съсредоточи изключително върху тези пасажи. Засега имаше нужда да прочисти мозъка си.

Отиде в спалнята си, свали бледожълтия си пуловер от вратичката на гардероба и го наметна на раменете си. След това слезе на долния етаж. После се промъкна през портата на вилата и пое по лъкатушната пътека надолу към селото. По средата на пътя зърна малък фиат комби да се изкачва нагоре по пътеката между дърветата. В колата имаше четирима души. Не бяха португалци. Анна отстъпи встрани, за да мине колата, но тя спря и мъжът на предната седалка слезе.

— Мис Ролф?

— Кой я търси?

— Вие сте Анна Ролф, нали?

Тя кимна утвърдително.

— Ние сме приятели на Габриел.

В Марсилия Англичанина остави колата си близо до абатството „Сен Виктор“ и тръгна пеш по тъмните улици към фериботния терминал. Когато плавателният съд се плъзна по тихите води на пристанището, той слезе долу, в личната си каюта. Легна на тясното легло, слушайки новините на Марсилското радио. Експлозията в галерия „Мюлер“ в Париж бе водещата новина. Имаше невинни жертви на бомбата на Паскал Дебре, факт, който го накара да се чувства много повече терорист, отколкото професионалист. На следващия ден щеше да отиде при старата знахарка и тя щеше да прогони occhju със своите ритуали и молитви, да го освободи от греховете му, както правеше винаги.

Изключи радиото. Въпреки умората, имаше нужда от жена. Винаги се чувстваше така след приключването на някоя задача. Затвори очи и си представи Елизабет — Елизабет Конлин, хубавата католичка от жилищния комплекс „Балимърфи“ в Западен Белфаст, Северна Ирландия. Тя притежаваше инстинктите на добра професионалистка. Когато беше безопасно да се видят, Елизабет окачваше теменужения си шал на прозореца на спалнята си и Англичанина се промъкваше през прозореца в леглото й. Правеха любов мъчително бавно, за да не събудят другите членове на семейството. Англичанина притискаше устата й с длан, за да заглуши виковете й. Веднъж тя го ухапа до кръв по палеца. Изцапа чаршафите на леглото. След това той лежеше до нея в тъмнината и я оставяше да му разказва отново и отново колко много й се иска да се махне от Белфаст — далеч от бомбите и от британските войници, от убийците на ИРА и полувоенните протестанти. И когато си мислеше, че той е заспал, тя започваше да шепне молитва — нейната епитимия за това, че се е поддала на изкушението да притежава тялото му. Англичанина никога не си позволяваше да заспи в леглото на Елизабет Конлин.