Даниъл Силва - Английският убиец

Прочете Мартин Дейвис и Лорн Камбъл. Прочете Панофски и Хюлин, и Диекстра. И, разбира се, прочете втория том от огромното произведение на Фридландер, посветено на ранната холандска живопис. Как би могъл изобщо да реставрира картина, която имаше дори някаква далечна връзка с Роже, без преди това да се е консултирал с ерудирания Фридландер?

Докато работеше, от факс машината му с потракване излизаха изрезки от вестници — най-малко по една на ден, понякога и по две-три. Първоначално историята стана известна под името аферата „Ролф“, а след това неизбежно се превърна в Ролф-гейт. Първата статия беше поместена в „Нойе Цюрихер Цайтунг“, последваха го бернски и люцернски вестници, а след това дойде ред и на Женева. Не след дълго историята се разпространи и във Франция и Германия. Първият материал на английски се появи в Лондон, последван два дни по-късно от друг такъв в известен американски седмичник. Фактите бяха оскъдни, разказите умозрителни — добро четиво, но не точно добра журналистика. Имаше предположения, че Ролф е притежавал тайна колекция от картини, предположения, че е бил убит заради нея. Имаше и предпазливи намеци, че е замесен потайният швейцарски финансист Ото Геслер, макар че говорителят на Геслер ги отхвърли, наричайки ги злостни лъжи и клюки. Когато неговите адвокати започнаха да отправят неособено завоалирани заплахи за подвеждане под съдебна отговорност, вестниците бързо замлъкнаха.

Швейцарските леви настояваха за парламентарно запитване и проверка, както и за цялостно държавно разследване. За известно време нещата изглеждаха така, сякаш на Берн щеше да му се наложи да копае по-надълбоко. Трябваше да бъдат изречени имена! Репутации да бъдат съсипани! Но скоро скандалът отшумя от само себе си. Потулване на истината! — крещяха швейцарските леви. Позор за Швейцария! — викаха еврейските организации. Друг скандал се разрази в клоаките на Банхофщрасе. Но Алпите понесоха тежестта на главния удар на бурята. Берн и Цюрих бяха спасени.

Малко по-късно се появи един странен послепис към историята. Тялото на Герхард Петерсон, офицер с висок ранг от службите за сигурност, бе намерено в една пукнатина в Бернезее Оберланд — несъмнено беше станал жертва на злополука в планината. Но останал сам в своето ателие в Корнуол, Габриел знаеше, че смъртта на Петерсон съвсем не е случайна. Герхард Петерсон всъщност беше просто още един депозит в банката на Геслер.

Анна Ролф успя да остане настрана от развихрилия се скандал, свързан с мъртвия й баща. След триумфалното си изпълнение във Венеция тя потегли на продължително европейско турне, състоящо се от солови изпълнения и съвместни концерти с големи европейски оркестри. Критиците обявиха, че свиренето й е така блестящо и изпълнено с жар, както преди злополуката, макар някои от журналистите да хленчеха, защото отказвала да дава интервюта. Когато изникнаха нови въпроси, свързани със смъртта на баща й, тя направи изявление във вестниците, прехвърляйки всички тези въпроси към адвоката си в Цюрих. А адвокатът в Цюрих упорито отказваше да обсъжда темата, позовавайки се на правото на личен живот и водещото се разследване. И така продължи, докато интересът към тази история се изчерпа от само себе си.

Габриел вдигна глава и погледна нагоре към таванското прозорче. Досега не бе забелязал, че дъждът вече е спрял. Докато слагаше някакъв ред в ателието си, слушаше Радио Корнуол: никакви валежи до вечерта, слънчево, приемливи температури за корнуолското крайбрежие през февруари. Раната на ръката му току-що бе заздравяла, но той реши, че няколко часа във водата ще му се отразят добре.

Облече си жълта мушама, а след това отиде в кухнята да си направи няколко сандвича и да напълни един термос с кафе. След малко вече развързваше кеча и скоростно се отдалечаваше от пристана, поемайки по малкия приток Порт Навас към река Хелфорд. От северозапад духаше стабилен вятър, отблясъците на яркото слънце искряха по леките вълнички, а над Хелфордския канал се извисяваха зелени хълмове. Габриел заключи щурвала и вдигна гротмачтата и кливера. После изключи мотора и остави платноходката да се носи по вятъра.

И много скоро споменът го напусна. Знаеше, че това е временно — щеше да трае само докато затвореше очи и оставеше мозъка си да бездейства прекалено дълго време, — но за момента можеше да се съсредоточи върху платноходката, която се издигаше и спускаше под него, а не върху преживения побой и нещата, които бе видял. През някои нощи, докато лежеше в ужасното си единично легло, той се питаше как би могъл да живее с онова, което бе узнал — което Ото Геслер с такава жестокост му бе позволил да узнае. В мигове на слабост той обмисляше сам да направи изявления пред световната преса, като разкаже историята, да напише книга, но знаеше, че Геслер просто щеше да се скрие зад законите за банковата тайна. И накрая Габриел щеше да се превърне в поредния бежанец от тайния свят, пробутващ недостатъчно проучено предположение за конспирация.