Даниъл Силва - Изповедникът

— Това, което казваш, е вярно, Карло. Но два важни фактора значително натежават в наша полза. Ти работиш за Службата за сигурност на Ватикана. Можеш да вкараш свой човек близо до Светия отец, когато пожелаеш.

— А вторият?

— Леопарда ще е човекът, който ще се добере до папата.

— Съмнявам се, че дори Леопарда би се нагърбил с подобна задача, Ваше Преосвещенство.

— Предложи му пари. Това е примамката за същества като него.

Казагранде имаше чувство, че отчаяно се опитва да събори стените на старото абатство с голи ръце. Реши да се втурне към тях за последен път.

— Когато преминах от карабинерите във Ватикана, положих свещена клетва да закрилям папата. Сега вие искате да я наруша, Ваше Преосвещенство.

— Положил си клетва и пред „Крукс Вера“, и лично пред мен, която те задължава да се подчиняваш безпрекословно.

Генералът се спря и застана с лице към кардинала. Очилата му бяха напръскани от дъжда.

— Хранех надежда да видя жена си и дъщеря си отново в рая, Ваше Преосвещенство. Със сигурност извършителя на подобно деяние го очаква проклятие.

— Не се страхувай от пламъците на ада, Карло. Ще получиш опрощение от мен.

— Нима наистина притежавате подобна власт? Да пречистите душата на човек, убил папата?

— Разбира се! — сопна се Бриндизи, сякаш въпросът беше богохулство. После държанието и тонът му станаха по-спокойни: — Уморен си, Карло. Тази афера създаде големи трудности на всички ни. Но има начин да я прекратим, и то скоро.

— На каква цена за нас и за Църквата, Ваше Преосвещенство?

— Той иска да съсипе Църквата. Аз искам да я спася. На чия страна си?

След миг колебание Казагранде каза:

— На вашата, Ваше Преосвещенство. И тази на Светата майка Църква.

— Знаех, че няма да ме разочароваш.

— Имам само един въпрос. Възнамерявате ли да придружите Светия отец в синагогата? Не бих искал да станете свидетел на ужасното деяние.

— Както казах на Светия отец, когато ми зададе същия въпрос, в петък възнамерявам да се разболея от грип, който няма да ми позволи да отида с него.

Казагранде хвана ръката на кардинала и пламенно целуна пръстена. Свещеникът протегна дългите си пръсти и направи кръстен знак на челото му. В очите му нямаше обич; само хладна и непоколебима решителност. Генералът забеляза, че се държи, сякаш помазва мъртвец.

Бриндизи отпътува за Рим. Казагранде и Роберто Пучи останаха в градината.

— Не е нужно човек да е особено проницателен, за да види с каква неохота се захващаш с това, Карло.

— Само безумец би се радвал на възможността да убие папата.

— Какви са намеренията ти?

Казагранде побутна няколко камъчета с върха на обувката си и вдигна поглед към кипарисите, приведени от вятъра. Знаеше, че поема по път, който води към собствената му гибел.

— Заминавам за Цюрих — каза той. — Ще наема професионален убиец.

Офисът на Ели Лавон приличаше на команден бункер на армия при отстъпление. По плотовете лежаха разхвърляни папки, на стената висеше закачена накриво карта, пепелниците бяха препълнени с недопушени цигари и хартийки, а кошчетата за смет — с полуизядени порции готова храна. Чаша кафе едва се крепеше на ръба на купчина книги. Телевизорът с изключен звук примигваше в ъгъла, незабелязван от никого.

Явно Лавон ги бе очаквал. Широко бе отворил вратата си още преди Габриел да натисне бутона и бързо ги придърпа вътре като гости, закъснели за тържество в тяхна чест. Размаха копието от писмото на сестра Реджина и засипа Габриел с въпроси, вървейки по коридора. Къде намери това? Какво си правил пак в Мюнхен? Знаеш ли какви проблеми ни създаде? Половината персонал на Службата те търси! Господи, Габриел, така ни изплаши!

Шамрон не каза нищо. Бе преживял достатъчно критични ситуации, за да знае, че само трябва да прояви търпение и скоро ще разбере всичко, което му е нужно. Докато Лавон хокаше Габриел, старецът крачеше по паркета покрай прозореца с изглед към вътрешния двор. Лицето му се отразяваше в блиндираното стъкло. За Габриел огледалният образ бе като друга версия на Шамрон. По-млад и здраво стъпил на крака. Неуязвимият Шамрон.

Габриел тежко се отпусна на канапето. Когато и Киара се настани до него, той сложи плика, който фрау Ратцингер му бе дала в Мюнхен, върху папките на масата. Лавон намести очилата за четене на носа си и внимателно извади съдържанието: ксерокопие от две плътно напечатани страници. Зачете, след секунди лицето му стана бледо като восък и листът затрепери между пръстите му. Вдигна поглед към Габриел и прошепна: