Даниъл Силва - Изповедникът

— Не видях преследвачите. Знам само това, което ми каза Пацнер. Може хората в ланчата да са ни наблюдавали, а може и да са били двама обикновени римски граждани, решили да излязат на вечеря, които са преживели най-голямата изненада в живота си.

— Може би, но се съмнявам. Слушай, скоро след това до гарата е била открита бежова ланча. Зад волана седял мъртъв палестинец на име Маруан Азис, известен агент от разузнаването на ООП. Бил прострелян три пъти. Впрочем задната лява броня на ланчата била изкривена. Маруан Азис е бил единият от преследвачите ви. Чудя се къде ли е отишъл вторият. И дали той е очистил Азис? Но няма повече да те прекъсвам. Продължи, ако обичаш.

Заинтригуван от разкритията на Шамрон, Габриел побърза да довърши разказа си. За пътуването с яхта до Кан. За срещата с Антонела Хубер, която им бе дала писмото от майка й, някогашната сестра Реджина Каркаси. За преследвача, когото бе оставил умиращ на поляната в покрайнините на Сен Сезар. За среднощното претърсване на апартамента на Бенджамин и почти фаталната среща с фрау Ратцингер. Шамрон се спря само за миг, когато Габриел призна за заплахата, която бе отправил към Карло Казагранде. „Обяснима реакция“, казваше изразът върху сбръчканото лице на стареца, но не и постъпка, подобаваща на агент с подготовката и опита на Габриел.

— Това ни довежда до следващия логичен въпрос — каза Шамрон. — Автентичен ли е документът? Или е ватиканският еквивалент на дневниците на Хитлер?

Лавон повдигна листа.

— Виждаш ли тези знаци? Върху документите от архивите на КГБ има същите. Ако трябва да гадая, руснаците са се натъкнали на това, докато са разчиствали архивите си след разпадането на империята. По някакъв начин се е озовало в ръцете на Бенджамин.

— Но дали не е изфабрикувано?

— Взето отделно, лесно може да бъде прието като умело скалъпен компромат, създаден от КГБ за дискредитиране на Католическата църква. Все пак през миналия век често са се хващали за гушите, особено по времето на Войтила и кризата в Полша. — Габриел се наведе напред, опирайки лакти на коленете си. — Но ако се чете заедно с писмото на сестра Реджина и всички други неща, които узнах?

— Тогава това е най-унищожителният документ, който съм виждал. Висше официално лице от Ватикана да обсъжда геноцида с Мартин Лутер на вечеря? Заговор, сключен край Лаго ди Гарда? Нищо чудно, че заради това умират хора. Ако стане обществено достояние, ще е равносилно на падане на атомна бомба на площад „Свети Петър“.

— Можеш ли да докажеш автентичността му? — попита Габриел.

— Пазя някои връзки в старото КГБ. Както и дребничкият мълчаливец, който стои до прозореца. Не обича да говори за това, но той и приятелите му от площад „Дзержински“ са имали доста съвместни начинания през годините. Обзалагам се, че може да стигне до дъното на тази история за два дни, ако си го постави за цел.

Шамрон погледна Лавон, сякаш искаше да каже, че няма да му отнеме повече от един следобед.

— А после какво да правим с информацията? — попита отново Габриел. — Да я предоставим на „Ню Йорк Таймс“? Нацистки меморандум, открит чрез КГБ и израелското разузнаване? Църквата ще отрече, че някога се е състояла такава среща, и ще заклейми вестоносеца. Малцина ще ни повярват. Освен това ще се отрази зле на отношенията между Израел и Ватикана. Всичко, което направи папа Йоан Павел Втори за помирението между католици и евреи, ще отиде на вятъра.

Лицето на Лавон издаде отчаяние.

— Поведението на папа Пий XII и Ватикана по време на войната е въпрос от държавно значение за правителството на Израел. В Църквата има хора, които искат да обявят Пий Дванадесети за светец. Израелското правителство настоява да не се избързва с канонизацията, преди всички документи от тайните архиви да бъдат прегледани и анализирани. Материалът трябва да се предаде на Външното министерство в Тел Авив и да се има предвид при по-нататъшни действия.

— Трябва , Елиджа — каза Шамрон, — но за съжаление това, което казва Габриел, е истина. Документът е твърде опасен, за да го оповестим публично. Какво според теб ще каже Ватиканът? „Господи, как е възможно това да се е случило? Ужасно съжаляваме“. Не, няма да реагират така. Ще ни нападнат и ще хвърлят кал в лицето ни. Отношенията ни с Ватикана са, меко казано, обтегнати. Много членове на Държавния секретариат ще използват всеки повод, включително и нашето замесване в тази афера, за да ги прекъснат. Ако искаме от тази история да излезе нещо добро, трябва да подходя тактично и безшумно — отвътре.