Даниъл Силва - Изповедникът

— Какво е това, Джована?

— Току-що го издадоха. Вземи своето копие и го прочети сам — отвърна тя и го избута в коридора.

Продължи да чувства допира на ръката й до хълбока си, докато вървеше към предната част на помещението, където зад дървено бюро седеше навъсена монахиня. Неприятно му напомняше за учителката, която някога го бе удряла с пръчка. Тя с неохота му даде два бюлетина, сякаш бе надзирател в лагер, разпределящ дневни дажби. Само за да я подразни, Фоа се застоя пред бюрото й и ги прочете там.

Първият съдържаше съобщение за събрание в залата на Събора за съхранение на доктрината. Едва ли читателите на „Ла Република“ щяха да проявят интерес. Фоа щеше да остави това на Джована и кохортата й от Католическата информационна служба. Вторият бе доста по-интересен — съобщение за промяна в графика на Светия отец за петък. Бе отменил аудиенция с делегация от Филипините и вместо това възнамеряваше да направи кратко посещение в Голямата синагога и обръщение към вярващите.

Бенедето вдигна поглед и се намръщи. Посещение в синагогата, обявено само два дни преди събитието? Невъзможно! Подобна проява би трябвало да се включи в папския график седмици предварително. Нямаше нужда човек да е вещ в делата на Ватикана, за да разбере, че става нещо странно.

Той надникна в коридора с мраморен под. В дъното имаше отворена врата към разкошен кабинет. Зад лакираното бюро седеше мъж с внушителна фигура — Рудолф Герц, бивш австрийски телевизионен журналист, който сега оглавяваше пресслужбата на Ватикана. Прекрачването на прага към този коридор без разрешение нарушаваше правилата, но Фоа се реши на самоубийствената стъпка. Когато монахинята не гледаше към него, скочи натам като жаба на пружина. На няколко крачки от вратата на Герц широкоплещест свещеник го сграбчи за яката и го повдигна от пода. Бенедето успя да задържи бюлетина в ръката си.

— Каква игра играеш, Рудолф? За идиоти ли ни вземаш? Как смееш да ни сервираш това само два дни по-рано? Трябваше да бъдем уведомени! Защо ще ходи там? Какво ще говори?

Герц спокойно вдигна глава. Имаше скиорски тен и бе издокаран като за вечерните новини. Фоа стоеше безпомощен и очакваше отговор, макар да знаеше, че няма да го получи, защото някъде по пътя от Виена към Ватикана Рудолф Герц сякаш бе онемял.

— И ти не знаеш защо папата ще ходи в синагогата, нали, Рудолф? Той го пази в тайна от пресцентъра. Става нещо и аз ще разбера какво.

Герц повдигна вежди. Желая ти късмет. Едрият свещеник прие това като знак да завлече журналиста обратно до бюрото му в общия офис.

Фоа прибра нещата си в джобовете на якето и се отправи към стълбите. Тръгна покрай реката по Виа дела Кончилиационе 49 49 Булевард, свързващ площад „Свети Петър“ с брега на река Тибър, прокаран от 1936 до 1950 г. Името — „Път на помирението“ (ит.), идва от Латеранския договор, подписан между Ватикана и Италия през 1929 г. — Б.пр. , все още със смачкания в шепата му бюлетин. Знаеше, че това е предупреждение за настъпването на катаклизми. Не знаеше само какви. Противно на здравия разум, бе допуснал да го използват в игра, стара като света: ватикански интриги, поставящи едно крило на Курията срещу друго. Подозираше, че изненадващото съобщение за посещение в Голямата синагога е кулминацията на играта. Обзе го гняв, че се е оставил да го заблудят като всички останали. Бе сключил сделка. Според Бенедето сделката бе нарушена.

Спря се на площада, до защитните стени на крепостта Сант Анджело. Трябваше да телефонира, но не можеше да го направи от пресцентъра. От обществен апарат набра вътрешен номер в Апостолическия дворец. Бе личният телефон на човек, много близък до Светия отец. Той вдигна бързо, сякаш очакваше позвъняването.

— Имахме споразумение, Луиджи — заговори Фоа без предисловия. — Ти го наруши.

— Спокойно, Бенедето. Не хвърляй обвинения, за които после ще съжаляваш.

— Съгласих се да участвам в малката ти игричка за детството на Светия отец в замяна на нещо специално.

— Повярвай ми, Бенедето, това специално нещо ще дойде при теб много по-скоро, отколкото предполагаш.

— Очаквам всеки момент да ме отстранят завинаги от пресцентъра, защото ти помогнах. Можеше поне да ме предупредиш за това предстоящо посещение в синагогата.

— Не успях да го направя поради причини, които ще ти станат напълно ясни в близките няколко дни. Що се отнася до проблемите ти в пресцентъра, и това ще отмине.

— Защо той ще ходи в синагогата?