Даниъл Силва - Изповедникът

— Кои са били те?

— Комунистите — отвърна Малоун и побърза да добави: — И евреите, разбира се. „Крукс Вера“ се разпростряла бързо в Европа през тридесетте. Укрепила влиянието си във Франция, Италия, Германия, на Балканите и в самата Римска курия. По време на войната членове на „Крукс Вера“ работели в папското домакинство и Държавния секретариат. С разрастването на организацията монсеньор Родригес разширил мисията си. Вече не се задоволявал само да защитава Църквата от враговете й. Искал да възвърне позицията й на абсолютна власт, която е заемала през Средновековието. Върховната цел на „Крукс Вера“ и до ден днешен е същата: преосмисляне на загубите от Реформацията и Просвещението и връщане на държавата в подчинение на Църквата. Освен това искат да премахнат така наречените от тях „наследени реформи“ на Втория ватикански събор: „Ватикана 2“

— Как възнамеряват да постигнат целите си?

— Колкото и да презира КГБ, в много отношения „Крукс Вера“ е негово точно копие; затова съм озаглавил книгата си така. Води тайна война срещу онези, които нарича свои врагове, и действа като тайна полиция в самата Църква, налагайки строго придържане към доктрината и потушавайки всяко негодувание. О, от време на време позволяват на реформаторите да излеят гнева си, но ако представляват сериозна заплаха, „Крукс Вера“ се намесва и им помага да получат просветление.

— А ако не се примирят?

— Нека просто да кажем, че неколцината, дръзнали да се опълчат срещу Църквата, са загинали при неясни обстоятелства. Висши духовници, осмелили се да се противопоставят на „Крукс Вера“, са ставали жертви на внезапен сърдечен удар. Журналисти, предприели разследване за ордена, са изчезвали или са се самоубивали. Както и членове на „Крукс Вера“, пожелали да напуснат.

— Как един религиозен орден оправдава употребата на насилие?

— Свещениците в „Крукс Вера“ не са единствените, които прибягват до насилие. Те дават разпореждания, но тези, които действително вършат мръсната работа, са миряни. В ордена са познати под името воини на Христа . Подтиквани са да кроят мръсни номера , за да налагат волята на ордена. Всичко — от изнудване до убийство. А след като деянието е извършено, свещениците гарантират опрощение и запазване тайната на изповедта. Впрочем на Христовите воини им е забранено да се изповядват пред други свещеници, освен пред тези от „Крукс Вера“. Така неприятните тайни не излизат извън семейството.

— Какво е отношението им към сегашния папа?

— Доколкото съм чувал, меко казано, неособено топло. Папа Павел VII говори за възраждане и обновяване. За „Крукс Вера“ тези думи означават реформи и либерализация и са повод за безпокойство.

— Какво ви кара да мислите, че „Крукс Вера“ е замесен в убийството на Бенджамин?

— Възможно е да са имали мотив. Ако има нещо, което „Крукс Вера“ ненавижда най-много, то е изваждане на кирливите ризи на Ватикана на показ. Орденът гледа на себе си преди всичко като на пазител на Църквата. Ако доказателствата, които е събрал приятелят ви, могат да й навредят, той е попаднал в категорията на враговете. И „Крукс Вера“ е приел за свой дълг да го накаже сурово за доброто на Църквата, разбира се.

— Малоун допи виното си и си наля още. Чашата на Габриел остана недокосната. — Ако сте разговаряли с хора, задавали сте въпроси и сте пъхали носа си в афери, които не ви засягат, твърде възможно е и вие вече да сте попаднали в обсега на радара им. Ако решат, че представлявате заплаха, без колебание ще ви убият.

— Благодаря ви за откровеността.

— Сключихме сделка. — Малоун извади бележник и химикалка и изведнъж ролите се размениха. — Сега е мой ред да задавам въпроси.

— Само не забравяйте правилата. Ако ме предадете…

— Не се безпокойте; отлично зная, че „Крукс Вера“ не е единствената тайна организация, способна на мръсни номера . — Малоун наплюнчи показалеца си и отвори бележника на нова страница. — Господи, имам толкова много въпроси, че не знам откъде да започна.

През следващите два часа Габриел с неохота изпълни своята част от сделката. Най-сетне излезе от къщата на журналиста и прекоси Кадогън Скуеър под проливния дъжд. На Слоун Стрийт извади мобилния телефон от джоба си и набра номера на Мордекай в оборудвания микробус.

— Продължавай да го наблюдаваш — каза Габриел. — Ако тръгне нанякъде, проследи го.

Питър Малоун седеше пред компютъра в кабинета си на горния етаж и трескаво набираше записките си. Не можеше да повярва на късмета си. Отдавна знаеше, че успехът е резултат от неуловимо съчетание на упорита работа и чист късмет. Понякога добрият материал просто падаше в скута му. Разликата между посредствения и великия журналист бе по какъв начин ще го използва.