Даниъл Силва - Изповедникът

— За убийството на Абу Джихад? Какво имате предвид?

— Бях там в онази нощ.

— На чия страна?

— На добрите.

— Значи сте палестинец?

— Не, не съм палестинец.

— Тогава кой сте?

— Агентът с кодово име Меча.

— Мили боже! — промълви Малоун. — Къде сте? Какво искате?

— Да разговарям с вас.

— За какво?

— За Бенджамин Щерн.

Дълга пауза.

— Няма какво да ви кажа.

Габриел реши да стане по-настъпателен.

— Намерихме телефонния ви номер сред вещите му. Знаем, че сте му сътрудничили за неговата книга. Предполагаме, че знаете кой го е убил и защо.

Отново настана дълго мълчание, докато Малоун обмисляше следващия си ход. Габриел съзнателно бе заговорил в множествено число и бе постигнал желаното въздействие.

— И ако наистина зная нещо?

— Искам да обменим информация.

— Какво ще получа в замяна? — Отзивчивият репортер Малоун се опитваше да изкопчи нещо от Габриел за услугата.

— Ще ви разкажа всичко за нощта в Тунис — отвърна Габриел и добави: — Както и за няколко други.

— Сериозно ли говорите?

— Бенджамин беше мой приятел. Готов съм почти на всичко, за да открия убийците му.

— Тогава се споразумяхме — припряно заговори Малоун. — Къде искате да се състои срещата ни?

— Има ли персонал в къщата? — попита Габриел, макар да знаеше отговора.

— Две момичета.

— Освободете ги. Оставете вратата отключена. След като ги видя да излизат, ще дойда. Никакви касетофони, никакви камери, никакво хитруване. Разбирате ли ме?

Габриел прекъсна връзката, преди репортерът да успее да отговори, и прибра телефона в джоба си. Десет минути по-късно през входната врата излязоха две млади жени. Щом се отдалечиха, Габриел слезе от микробуса и тръгна през площада към къщата. Вратата се оказа отключена, точно според указанията му. Побутна резето и влезе.

Двамата подозрително се взираха един в друг насред мраморното фоайе — като капитани на противникови отбори преди футболен мач. Сега Габриел разбра защо е трудно да се гледа британска телевизия, без на екрана да се появи лицето на Малоун… и защо е смятан за един от най-желаните ергени в Лондон. Беше елегантен и строен, безупречно облечен с вълнен панталон и виненочервена плетена жилетка. Габриел, с дънки и кожено яке, с лице, скрито зад тъмни очила и бейзболна шапка, изглеждаше като момче от бедняшки квартал. Малоун не му подаде ръка.

— Можете да свалите тази смешна дегизировка. Нямам навик да предавам източниците си.

— Ако не възразявате, предпочитам да остана с нея.

— Както желаете. Кафе? Нещо по-силно?

— Не, благодаря.

— Кабинетът ми се намира на горния етаж. Мисля, че там ще се чувствате удобно.

Бе някогашна гостна стая, продълговата и правоъгълна, с високи до тавана етажерки и персийски килими. В средата имаше две големи старинни маси, една за Малоун и една за помощничките му. Домакинът изключи компютъра, седна на един от столовете с облегалки до газовата печка и покани Габриел да стори същото.

— Трябва да призная, че ми се струва странно да седя в една стая с вас. Слушал съм много за подвизите ви и имам чувството, че вече ви познавам . Вие сте истинска легенда. „Черният септември“, Абу Джихад и безброй други междувременно. Убивали ли сте някого наскоро?

Макар Габриел да не подсили примамката, Малоун продължи:

— Намирам ви за доста интересна личност, но не мога да отрека, че действията ви противоречат на моралните ми принципи. Според мен държава, прибягваща до атентати като политическо средство, не е по-добра от врага, срещу когото се бори. В много отношения дори е по-голямо зло. В моята книга вие сте представен като убиец. Навярно разбирате какво имам предвид.

Габриел се запита дали идването му тук не е грешка. Отдавна се бе убедил, че в спорове като този никой не надделява. Бе водил безброй подобни със самия себе си. Седеше съвсем неподвижно, взираше се в Питър Малоун през тъмните си очила и чакаше той да стигне до съществената част. Малоун кръстоса крака и изтупа прашинка от крачола на панталона си. Този жест издаваше нервност. Габриел изпита задоволство.

— Трябва да уточним подробностите по споразумението си, преди да продължим — настоя журналистът. — Ще ви кажа това, което зная за убийството на Бенджамин Щерн. В замяна вие ще ми дадете интервю. Зная правилата, писал съм за разузнавателните служби и преди. Няма да публикувам нищо, което би издало истинската ви самоличност или би могло да повлияе на настоящите ви операции. Договорихме ли се?