Даниъл Силва - Изповедникът

Лавон подаде документа на Габриел.

— Ето списъка на участниците. Виждаш ли познати имена?

Габриел плъзна поглед по листа.

ГАУЛАЙТЕР 34 34 Ръководител на област при националсоциализма. — Б.пр. Д-Р МАЙЕР И РАЙХЗАМТЛАЙТЕР Д-Р ЛАЙБРАНД, МИНИСТЕРСТВО НА РАЙХА ЗА ОКУПИРАНИТЕ ИЗТОЧНИ ТЕРИТОРИИ

ДЪРЖАВЕН СЕКРЕТАР Д-Р ЩУКАРТ,

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РАЙХА

ДЪРЖАВЕН СЕКРЕТАР НОЙМАН, ВЕДОМСТВО ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЧЕТИРИГОДИШНИЯ ПЛАН

ДЪРЖАВЕН СЕКРЕТАР Д-Р ФРАЙСЛЕР,

МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО

ДЪРЖАВЕН СЕКРЕТАР Д-Р БЮЛЕР,

ГЛАВНО ГУБЕРНАТОРСТВО

ЗАМЕСТНИК ДЪРЖАВЕН СЕКРЕТАР Д-Р ЛУТЕР, МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

Габриел погледна Лавон.

— Лутер е бил там?

— Да, наистина. И е получил това, което най-много е искал. Хайдрих е разпоредил Външното министерство да играе ключова роля при депортирането на евреи от страните съюзнички на нацистка Германия и от немски сателити като Хърватия и Словакия.

— Мислех, че с депортирането са се занимавали СС.

— Дай ми малко време да ти обясня. — Лавон се наведе над масичката и сложи ръце на плота, сякаш бе карта на Европа. — Повечето жертви на холокоста са били от Полша, прибалтийските държави и Западна Русия — места, окупирани и пряко контролирани от нацистите. Прибирали са евреи и са ги убивали на воля, без никаква намеса от страна на други правителства, защото не е имало такива.

Лавон замълча и плъзна ръка по въображаемата карта на юг, а другата — на запад.

— Но Хайдрих и Айхман не са се задоволили да изтребват евреи само от територии под пряката власт на Германия. Искали са всеки евреин в Европа, общо единадесет милиона. — Потупа с десния си показалец по масата. — Евреите на Балканите — потупа с левия — и в Западна Европа. На повечето места е трябвало да преговарят с местните правителства, за да могат да измъкнат евреите за депортиране и избиване. Отделът на Лутер във Външно министерство е носел отговорност за това. Неговата работа е била да преговаря на ниво министерство-министерство, за да урежда безпроблемното депортиране, придържайки се към всички подробности от дипломатическия етикет. Бил е дяволски добър.

— Не оспорвам твърденията ти и нека предположим, че Личо е имал предвид този Мартин Лутер. Но какво е правил той в манастир в Северна Италия?

Лавон сви хилавите си рамене.

— Струва ми се, че старецът се е опитал да ти подскаже за нещо, случило се в манастира по време на войната. Нещо, което майка Винченца се опитва да потули. Нещо, което Бени е разкрил.

— Нещо, заради което са го убили?

Ели отново сви рамене.

— Може би.

— Кой ще посегне на нечий живот заради една книга?

Лавон се поколеба, поразмишлява, докато прибираше протокола обратно в папката, и когато вдигна поглед към Габриел, присви очи и дълбоко си пое дъх.

— Айхман и Лутер били особено притеснени заради едно-единствено правителство. По време на войната то е поддържало дипломатически отношения и със Съюзниците, и с нацистка Германия. Имало е представители във всички страни, от които са депортирани евреи. Тези представители можели да затруднят задачата им, ако поискали да се намесят със сила. По очевидни причини Айхман и Лутер знаели, че е изключително важно това правителство да не се противопостави. Хитлер го смятал за толкова ключово, че изпратил втория по ранг във Външно министерство — барон Ернст фон Вайцекер, като свой посланик. Досещаш ли се за кое правителство говоря, Габриел?

Габриел присви очи.

— Ватикан?

— Именно.

— Тогава кои са клоуните, които ме преследват?

— Много добър въпрос.

Габриел се приближи до бюрото, вдигна телефонната слушалка и набра номер. Нямаше защо Лавон да го пита на кого се обажда. Решителното му изражение и треперещите от напрежение ръце го издадоха. Човек, преследван от непознат враг, се нуждаеше от приятел, който умее да води борба с нечисти средства.

Мъжът на стъпалата пред прочутата виенска концертна зала излъчваше характерен хладен австрийски чар и виенска изтънченост. Ако някой го заговореше, би отвърнал на съвършено правилен немски, с леко провлачения говор на младеж с добро потекло, прекарал много приятни часове, вкусвайки от бохемските наслади на Виена. Нито бе австриец, нито бе отраснал във Виена. Казваше се Ефраим бен Авраам и бе прекарал детството си в прашно селище в пустошта на Негев — място, доста отдалечено от света, в който живееше сега.