Даниъл Силва - Изповедникът

— Говорим за вълка, а той в кошарата.

В ресторанта отново настъпи тишина. Този път виновникът не беше генералът. Когато вдигна поглед, той забеляза кардинал Бриндизи да върви към едно от сепаретата в дъното. Бледосините му очи едва доловимо отвръщаха на плахите поздрави на редовите членове на Курията, но Казагранде знаеше, че безпогрешната памет на кардинала е регистрирала присъствието на всекиго.

Казагранде и Бартолети не губиха време да поръчват. Бартолети прегледа менюто надве-натри, като доклад от агент, на когото има пълно доверие. Събеседникът му избра първото ястие с интересно име, което привлече погледа му. През следващите два часа, докато поглъщаха огромни порции храна и обилни количества вино, обмениха новини, слухове и клюки. Това бе ежемесечен ритуал, един от най-ценните дивиденти от преместването на генерала във Ватикана преди двадесет години. След разгрома на „Червените бригади“ заемаше толкова високо положение в Рим, че думата му звучеше като закон божи за италианското правителство. Казагранде трябва да получи всичко, което поиска . Органите на държавната сигурност на Италия сега буквално бяха оръжия на Ватикана и Акиле Бартолети представляваше един от най-важните му проекти. Пикантните подробности за ватиканските интриги, които му подхвърляше, приличаха на късове самородно злато. Често ги използваше, за да впечатлява по-висшестоящите, както и личните аудиенции при папата и билетите за първия ред на среднощната коледна литургия в „Свети Петър“.

Но Казагранде предлагаше нещо повече от църковни клюки. Ватиканът притежаваше една от най-големите и най-ефективните разузнавателни служби в света. Генералът често улавяше неща, убягнали на Бартолети и неговата служба. Например именно той бе узнал, че тунизийска терористична мрежа във Флоренция планира нападения на американски туристи по време на великденските празници. Предаде информацията на протежето си и той издаде съответните разпоредби за сериозни мерки за сигурност. Всички американци се отърваха без драскотина, а Бартолети си спечели влиятелни приятели в ЦРУ и дори в Белия дом.

Накрая, на чаша кафе, Казагранде повдигна въпроса, който го вълнуваше най-много — за израелеца на име Ехуд Ландау, пристигнал в Мюнхен, представяйки се за брат на Бенджамин Щерн; израелеца, който бе посетил манастира „Светото сърце“ в Бренцоне и се бе изплъзнал от преследвачите си с такава лекота, сякаш е изтупал няколко трохи от бялата покривка на масата в ресторанта.

— Имам сериозен проблем, Акиле, и се нуждая от помощта ти.

Бартолети долови мрачния му тон и остави чашата си върху чинийката. Без закрилата и подкрепата на генерала все още щеше да заема среден ръководен пост, вместо да е директор на италианските разузнавателни служби. Положението му не позволяваше да откаже на молба от Казагранде, независимо от обстоятелствата. Все пак Казагранде подходи тактично и с уважение. Най-малко искаше да накара влиятелното си протеже да се чувства неловко с груб намек за взаимоотношенията им.

— Знаете, че можете да разчитате на моята подкрепа и лоялност, генерале — каза Бартолети. — Ако вие или Ватиканът имате проблеми, готов съм да сторя всичко по силите си, за да помогна.

Казагранде посегна към предния джоб на сакото си и извади снимка, която сложи на масата и обърна така, че събеседникът му да я разгледа добре. Бартолети взе снимката и я доближи до пламъка на свещта, за да я види по-ясно.

— Кой е този?

— Не сме сигурни. Няколко пъти се е представял с името Ехуд Ландау.

— Ехуд? Израелецът?

Генералът кимна.

— Какъв е проблемът? — попита Бартолети, без да откъсне поглед от снимката.

— Подозираме, че възнамерява да убие папата.

Бартолети рязко вдигна очи.

— Атентатор?

Казагранде бавно кимна.

— Неведнъж сме го виждали в „Свети Петър“ по време на общата аудиенция в сряда. Държи се странно. Присъствал е и при други появи на папата в Италия и в чужбина. Предполагаме, че миналия месец е отишъл на папска литургия на открито в Мадрид с намерението да убие Светия отец.

Събеседникът му задържа снимката с два пръста и я обърна към генерала.

— Откъде се сдобихте с това?

Казагранде обясни, че един от хората му забелязал атентатора в базиликата преди седмица и го снимал, когато излязъл на площада. Разбира се, лъжеше. Снимката бе направил Аксел Вайс в Мюнхен, но нямаше нужда Акиле Бартолети да знае.

— През последните седмици получихме няколко заплашителни писма… и предполагаме, че са написани от този човек. Опасяваме се, че представлява сериозна заплаха за живота на Светия отец. Естествено искаме да го открием, преди да има възможност да изпълни заканите си.