Даниъл Силва - Изповедникът

— Да.

За миг Малоун вдигна очи към матовата светлина на невидимите лампи, после отново впери поглед в Габриел.

— Прав сте за Бенджамин. Сътрудничих за книгата му. Партньорството ни трябваше да остане в тайна. Изненадан съм, че ме открихте.

— Защо Бенджамин се е обърнал към вас?

Малоун стана и пристъпи към етажерките с книги.

Свали един том и го подаде на Габриел. „ Крукс Вера: КГБ на Католическата църква“.

— Бенджамин бе разкрил нещо голямо… свързано с Ватикана и войната.

Габриел повдигна книгата.

— Нещо за „Крукс Вера“?

Малоун кимна.

— Приятелят ви беше гениален учен, но не разбираше нищо от разследваща журналистика. Помоли ме да работя с него като консултант при проучването на всичко, свързано с „Крукс Вера“. Съгласих се и се споразумяхме за възнаграждението. Трябваше да ми плати половината пари в аванс, а останалите — при завършване и получаване на ръкописа. Излишно е да споменавам, че получих първата част.

— Какво бе разкрил?

— За съжаление не разполагам с тази информация. Приятелят ви действаше много предпазливо. Ако не знаех кой е, щях да го взема за един от вашите.

— Какво искаше от вас?

— Достъп до материалите, които събрах, докато пишех книгата за „Крукс Вера“. Освен това искаше да издиря двама свещеници, работили във Ватикана по време на войната.

— Имената им?

— Монсеньори Чезаре Феличи и Томазо Мандзини.

— Намерихте ли ги?

— Опитах — отвърна Малоун. — Открих, че и двамата са изчезнали и обявени за мъртви. Има нещо още по-интересно. Детективът от римското Главно управление на Държавната полиция, който разследвал случаите, бил отстранен от началниците си и прехвърлен другаде.

— Знаете ли името му?

— Алесио Роси. Но, за бога, не му казвайте, че сте го узнали от мен. Трябва да пазя репутацията си.

— Щом знаете толкова много, защо не сте написали нищо по въпроса?

— Има само поредица убийства и изчезвания. Убеден съм, че са свързани, но все пак не разполагам с нито едно неоспоримо доказателство, което да издава някаква връзка между тях. Ни най-малко не искам без солидни основания да отправя обвинение в убийство срещу Ватикана или лице, близко до Ватикана. Освен това никой порядъчен редактор няма да го приеме.

— Но имате предположения кой може да се крие зад това.

— Не бива да забравяте, че говорим за Ватикана — изтъкна Малоун. — Хора, свързани с тази уважавана институция, са се замесвали в интриги и заговори вече близо две хилядолетия. По-добри играчи са от всеки друг. И в миналото религиозни страсти и битки за доктрината са ги подтиквали да извършват смъртния грях убийство. Църквата е разяждана от тайни общества и клики, които вероятно са замесени в нещо подобно.

— Кой? — повтори Габриел.

Питър Малоун отвърна с усмивка, подобаваща на кинозвезда:

— Според моето скромно мнение държите отговора в ръцете си.

Габриел сведе поглед. „ Крукс Вера: КГБ на Католическата църква“.

Журналистът излезе от стаята и след миг се върна с бутилка „Медок“ и две големи кристални чаши. Напълни ги щедро и подаде едната на Габриел.

— Говорите ли латински?

— Всъщност в родината ми говорим друг древен език.

Малоун се усмихна на Габриел над чашата си и продължи:

— „Крукс Вера“ на латински означава „истинският кръст“. Това е и името на свръхтаен орден в рамките на Римокатолическата църква, нещо като църква в църквата. Ако погледнете в „Ануарио Понтифичо“, годишника на Ватикана, няма да откриете да се споменава за „Крукс Вера“. Ако попитате в пресцентъра на Ватикана, ще ви кажат, че това са измислици, непростими клевети, разпространявани от враговете на Църквата с цел дискредитирането й. Но ако питате мен, „Крукс Вера“ наистина съществува, както доказах в тази книга — въпреки твърденията на Ватикана. Вярвам, че пипалата на „Крукс Вера“ са стигнали до най-висшите нива на Ватикана и поддръжниците й заемат постове, от които упражняват власт и влияние в целия свят.

— Какво точно представлява?

— Групировката е основана по време на Испанската гражданска война от свещеник антикомунист на име Хуан Антонио Родригес. Монсеньор Родригес действал много внимателно по отношение на типа хора, приемани за нови членове. Повечето били миряни, много от тях богати или с политическо влияние: банкери, адвокати, индустриалци, министри, шпиони и полицаи от тайните служби. Както се досещате, Родригес никога не се е интересувал от спасяването на души. Според него това трябвало да се остави в ръцете на обикновените енорийски свещеници. Родригес имал една-единствена грижа: опазване на Римокатолическата църква от смъртните й врагове.