Даниъл Силва - Смърт във Виена

Имаше разгорещени дебати къде да го настанят. Лев го смяташе за опасен за сигурността и искаше да го държат под постоянен надзор в Службата. Както обикновено, Шамрон бе на противоположното мнение — ако не за друго, то понеже не желаеше неговата любима Служба да се занимава със затворническа дейност. Министър-председателят предложи полушеговито Радек да бъде отведен в пустинята Негев, за да стане плячка на скорпионите и лешоядите. Най-накрая Габриел бе този, който спечели спора. Неговият довод бе, че най-лошото наказание за човек като Радек е да бъде третиран като обикновен престъпник. Потърсиха подходящо място, където да го затворят, и се спряха на полицейския затвор, построен от британците по време на Мандата 69 69 Британският мандат върху Палестина. — Б.пр. в западнал квартал на Яфа, известен все още с арабското си име — Абу Кабир.

Изминаха седемдесет и два часа, преди залавянето на Радек да стане публично достояние. Комюникето на министър-председателя беше сбито и преднамерено заблуждаващо. Бяха положени специални грижи да се избегне ненужното неудобство за австрийците. Според изявлението на министър-председателя, Радек бил открит да живее под фалшива самоличност в неуточнена страна. След поредица преговори той се съгласил да дойде доброволно в Израел. Според условията на договора, нямало да бъде изправен пред съда, тъй като — съгласно израелския закон — единственото възможно наказание било смъртната присъда. Вместо това, той щял да остане под постоянен административен арест и ефективно да „признава вината си“ за престъпленията срещу човечеството, като работи с екип от историци от „Яд Вашем“ и Еврейския университет, за да бъде завършена окончателната история за „Акция 1005“.

Вдигна се малко шум, и то без вълнението, съпровождало новината за отвличането на Айхман. В действителност вестта за залавянето на Радек бе засенчена само след броени часове от атентатор камикадзе, който уби двайсет и пет души на йерусалимския пазар. Лев изпита известно неподправено задоволство от това развитие, защото то като че ли потвърди неговата гледна точка, че държавата има да се тревожи за далеч по-важни неща от преследването на някакъв стар нацист. Той започна да нарича операцията „Лудостта на Шамрон“, макар че бързо се оказа извън редиците на собствената си служба. В офиса на булевард „Цар Саул“ залавянето на Радек сякаш отново разпали старите страсти. Лев се приготви да се приобщи към преобладаващото настроение, но беше твърде късно. Всички знаеха, че арестуването на Радек е дело, организирано от мемунех и Габриел, и че Лев се е опитвал да пречи на всеки етап. Репутацията му сред пехотинците стигна до опасно ниско ниво.

Половинчатият опит да се запази в тайна австрийската идентичност на Радек беше провален от видеозапис, отразяващ пристигането му в Абу Кабир. Виенската преса бързо и точно определи самоличността на затворника като Лудвиг Фогел — виден австрийски бизнесмен. Дали той наистина се бе съгласил доброволно да напусне Виена? Или в действителност е бил отвлечен от приличащата на крепост негова къща в Първи район? В следващите дни вестниците бяха пълни със спекулативни твърдения за обвитата в тайнственост кариера на Фогел и за политическите му връзки. Проучванията на пресата стигнаха опасно близо до Петер Мецлер. Ренате Хофман от „Коалиция за по-добра Австрия“ призова за официално разследване на тази афера и изказа предположението, че Радек може да е свързан с взривяването на офиса на „Разследвания и справки за събития по време на войната“, както и с мистериозната смърт на възрастен евреин на име Макс Клайн. На исканията й не бе обърнато внимание. Правителството заяви, че взривяването било дело на ислямски терористи. А колкото до злощастната смърт на Макс Клайн — тя била самоубийство. „По-нататъшните разследвания — заяви министърът на правосъдието — са безсмислени“.

Следващият епизод от аферата Радек се случи не във Виена, а в Париж, където потънал в забвение бивш служител на КГБ се появи по френската телевизия, за да изкаже предположението, че Радек е бил човек на Москва във Виена. Бивш супершпионин на Щази, който се бе превърнал в нещо като литературна сензация в обединена Германия, също предяви права върху Радек. Отначало Шамрон заподозря, че тези твърдения са част от съгласувана дезинформационна кампания, предназначена да предпази ЦРУ от вируса „Радек“ — както впрочем и той щеше да постъпи, ако беше на тяхно място. После научи, че в Управлението предположенията, че Радек може да е играл от двете страни на барикадата, бяха причинили своеобразна паника. Досиета бяха изровени от архивата, спешно бе сформиран екип от по-възрастни съветски агенти. Шамрон тайно се наслади на тревогата на неговите колеги от Лангли. „Предположението, че Радек е бил двоен агент — заяви той, — ще се окаже абсолютно вярно“. Ейдриън Картър поиска разрешение да изкарат наяве Радек, след като историците свършат с него. Шамрон обеща сериозно да обмисли тази възможност.