Даниъл Силва - Смърт във Виена

— Има някои неща, които са политически неприемливи — дори и в страна като Австрия.

— Подценявате ни, Алон.

Габриел изчака да се възцари тишина. Вече започваше да съжалява, че бе дошъл.

— Моше Ривлин ме уведоми, че сте искали да ме видите — подметна той небрежно. — Нямам много време.

Радек се поизпъна на стола си.

— Чудех се дали ще ми окажете професионалната любезност да ми отговорите на няколко въпроса.

— Зависи от въпросите. Вие и аз имаме различни професии, Радек.

— Да — съгласи се австриецът. — Аз бях агент на американското разузнаване, а вие сте убиец.

Габриел се изправи да си върви. Радек вдигна ръка.

— Почакайте — каза той. — Седнете. Моля ви!

Габриел се върна на стола си.

— Мъжът, който се обади по телефона вкъщи в нощта на отвличането…

— Имате предвид арестуването ви?

Радек сведе глава.

— Добре, моето арестуване . Предполагам, че е бил дубльор.

Габриел кимна.

— Беше много добър. Как успя толкова добре да се превъплъти в Круц?

— Нали не очаквате да ви отговоря на този въпрос? — Габриел погледна часовника си. — Надявам се, че не сте ме накарали да бия всичкия този път до Яфа, за да ми зададете един ненужен въпрос.

— Не — отвърна Радек. — Има и още едно нещо, което бих искал да узная. Когато бяхме в Треблинка, вие споменахте, че съм взел участие в евакуацията на затворниците от Биркенау.

Габриел го прекъсна:

— Може ли най-сетне да зарежем евфемизмите, Радек? Това не е било евакуация . Било е Поход на смъртта.

Австриецът остана мълчалив за миг.

— Споменахте също, че лично съм убил някои от лагеристите.

— Знам, че сте убили поне две момичета — отговори Габриел. — Сигурен съм, че са били повече.

Радек затвори очи и бавно кимна.

— Бяха повече — каза той студено. — Много повече. Спомням си този ден, сякаш беше миналата седмица. От известно време знаех, че краят наближава, но виждайки тази върволица от затворници, вървящи към Райха… Тогава знаех, че това е Gotterdammerung . И наистина беше Залезът на боговете.

— И започнахте да ги избивате?

Радек кимна отново.

— Бяха ме натоварили със задачата да запазя тяхната ужасна тайна, а след това оставиха няколко хиляди свидетели да излязат живи от Биркенау. Сигурен съм, че можете да си представите как се чувствах.

— Не — отговори искрено Габриел. — Не мога дори да започна да си представям как сте се чувствали.

— Имаше една девойка — продължи Радек. — Спомням си, че я попитах какво ще каже на децата си за войната. Тя отговори, че ще им каже истината. Заповядах й да излъже. Тя отказа. Застрелях две други момичета и тя пак се противеше. По някаква причина я оставих да си тръгне. След този случай престанах да убивам затворници. Разбрах, след като я погледнах в очите, че беше безсмислено.

Габриел сведе поглед към ръцете си, отказвайки да се закачи на въдицата на Радек.

— Предполагам, че тази жена е била вашата свидетелка? — попита затворникът.

— Да, беше.

— Странно — каза Радек, — но тя имаше вашите очи.

Габриел вдигна поглед, поколеба се, после рече:

— Така ми казват.

— Тя вашата майка ли е?

Още едно колебание, после — истината.

— Бих ви казал, че съжалявам — заговори Радек, — но знам, че извинението ми няма да означава нищо за вас.

Прав сте — отвърна Габриел. — Не го казвайте.

— Значи заради нея направихте това?

— Не — отговори Габриел. — Беше заради всички тях.

Вратата се отвори. Надзирателят влезе в стаята и съобщи, че е време да се тръгва за „Яд Вашем“. Радек бавно се изправи и протегна ръцете си. Очите му останаха приковани върху лицето на Габриел, докато поставяха белезниците около китките му. Габриел го съпроводи до изхода, после го гледа как върви през оградения пасаж и се качва: в задната част на чакащия микробус. Беше видял достатъчно. Сега искаше само да забрави.

След като напусна Абу Кабир, Габриел отпътува за Сафед да види Циона. Обядваха в малко ресторантче в Квартала на артистите. Тя се опита да го въвлече в разговор за делото Радек , но Габриел — едва няколко часа след като се бе отървал от присъствието на убиеца — нямаше настроение да го обсъжда повече. Той накара Циона да се закълне, че ще запази в тайна неговото участие в този случай, и побърза да смени темата.

Известно време говориха за изкуство, после за политика и най-накрая — за живота на Габриел. Циона знаеше за един празен апартамент на няколко преки от нейния. Бил достатъчно голям да се използва за ателие и притежавал едно от най-великолепните осветления в Горна Галилея. Габриел обеща, че ще си помисли, но Циона знаеше, че просто се опитва любезно да й откаже. В очите му се бе върнал неспокойният дух. Беше готов да замине.