Даниъл Силва - Смърт във Виена

„Смърт във Виена“, както и предшестващите я книги, се основава свободно на истински събития. Хайнрих Грос наистина е бил лекар в прочутата клиника „Шпигелгрунд“ по време на войната и описанието на половинчатия опит на австрийците да го дадат под съд през 2000 година е изцяло достоверно. Същата година Австрия бе разтърсена от изявленията, че офицери от полицията и службите за сигурност са работили за Йорг Хайдер и неговата крайнодясна „Партия на свободата“ за подпомагане дискредитирането на неговите критици и политически опоненти.

„Акция 1005“ е бил истинският кодов номер на нацистката програма за заличаване на доказателствата за холокоста и унищожаване останките на милиони умъртвени евреи. Ръководителят на операцията — австриец на име Паул Блобел — е бил осъден на смърт по време на Нюрнбергския процес за ролята си в масовите убийства на СС Отрядите на смъртта. Обесен в затвора „Ландсберг“ през юни 1951 година, той никога не е бил разпитван подробно за дейността си като командир на „Акция 1005“.

Архиепископ Алоис Худал наистина е бил ректор на „Сайта Мария дел’Анима“ и е помогнал на стотици нацистки военнопрестъпници да избягат от Европа, в това число на коменданта на концентрационния лагер Треблинка — Франц Щангъл. Ватиканът поддържа тезата, че архиепископ Худал е действал без одобрението или знанието на папата или на друг от висшите сановници на Курията.

Аржентина, разбира се, е била крайната дестинация на хиляди от издирваните военнопрестъпници. Възможно е малък брой от тях все още да живеят там. През 1994 година новинарски екип на Ей Би Си открива, че бившият СС офицер Ерих Прибке живее открито в Барилоче. Явно Прибке се е чувствал толкова сигурен там, че на задаващия му въпроси кореспондент от Ей Би Си Сам Доналдсън той непринудено признал главната си роля в масовото убийство в катакомбите Ардеатин 70 70 Наказателна операция на нацистите, при която били убити 335 жители на Рим, в това число 75 евреи. — Б.пр. през март 1944 година Прибке бил екстрадиран в Италия, изправен пред съда и осъден на доживотен затвор, макар че му било разрешено да излежи присъдата си под „домашен арест“. В продължение на няколко години чрез легални маневри и обжалвания Католическата църква дала възможност на Прибке да живее в един манастир извън Рим.

Олга Ленгиел 71 71 Основателка на „Мемориалната библиотека“, Олга Ленгиел е бивша концлагеристка от Аушвиц. Тя е посветила живота си на каузата да се поддържа жива паметта за холокоста, за да не се повтори той никога. — Б.пр. , като оцеляла концлагеристка от Аушвиц, пише в своите спомени от 1947 година: „Със сигурност всеки, чиито ръце пряко или косвено са опетнени с нашата кръв, трябва да плати за своите престъпления. По-малко от това би било престъпление срещу милионите загинали невинни хора“. На нейния пламенен апел за правосъдие все пак не се обръща голямо внимание. Само малък процент от онези, които са осъществили Окончателното решение или са играли ролята на помощници или сътрудници, изобщо са били наказани за своите престъпления. Десетки хиляди са получили убежище в чужди страни, в това число и в САЩ, други просто са се върнали по домовете си и са продължили живота си. Някои са намерили работа в спонсорираната от ЦРУ шпионска мрежа на генерал Райнхард Гелен. Какво влияние са имали мъже като тях върху американската външна политика през първите години на Студената война? Отговорът може би никога няма да се узнае.

„Смърт във Виена“, както и предишните книги от серията за Габриел Алон, не би могла да бъде написана без подкрепата, мъдростта и приятелството на Дейвид Бул. Дейвид е наистина един от най-изкусните реставратори на художествени произведения и историци и нашите консултации, провеждани обикновено на набързо приготвена паста и с бутилка червено вино, обогатиха живота ми.

Във Виена ми помагаха редица забележителни личности, които работят за преодоляването на новопоявилия се в Австрия антисемитизъм. За съжаление, заради сериозността на положението не мога да им благодаря поименно, въпреки че техният дух и кураж определено са се влели в страниците на тази история.

В Йерусалим направих пътешествието на Габриел в мемориала „Яд Вашем“ редом с Дина Шефет — историчка по холокоста, която е записала спомените на много оцелели. За да демонстрира как може да се открият и разпечатат страниците със свидетелските показания, събрани в „Залата на имената“, тя използва за пример нейните дядо и баба, които са били убити в Треблинка през 1942 година. Служителите в архива на „Яд Вашем“, и по-специално Карин Денглер, бяха изключително услужливи. Габриел Моцкин — декан на Факултета за хуманитарни науки в Еврейския университет в Йерусалим, и неговата съпруга Емили Билски — изкуствовед и куратор, се грижиха добре за мен и задълбочиха познанията ми за съвременното израелско общество.