Даниъл Силва: Принцът на огъня

— ВАРАШ има насрочена среща с премиера за пет часа.

ВАРАШ беше съкратено наименование на комитета на началниците на специалните служби. В него влизаха генералният директор на Шабак — службата за вътрешна сигурност, командващият на Аман — военното разузнаване, и, разбира се, шефът на Израелските тайни служби, които наричаха просто Службата. Шамрон, по право и по заслуги, имаше запазено място на заседателната маса.

— Междувременно — добави Тамара — той иска да организира брифинг след двадесет минути.

— Кажи му, че е по-добре да е след половин час.

— Не мога, кажи му го сам .

Шамрон седна на бюрото си и с дистанционното в ръка, прекара следващите пет минути в преглед на световните телевизионни програми, за да узнае колкото може повече нови подробности за атентата. После вдигна слушалката на телефона и проведе три разговора: първия — със стария си познат от Италианското посолство Томазо Налди, втория — с израелското Министерство на външните работи, което се намираше наблизо, на булевард „Ицхак Рабин“, и третия — с централата на Службата на булевард „Цар Саул“.

— Не може да говори с теб сега — каза секретарката на Лев.

Шамрон бе очаквал този отговор. Беше по-лесно да преминеш през военен пропускателен пункт, отколкото през тази секретарка.

— Свържи ме с него — настоя той — или следващото обаждане ще бъде от премиера.

Лев го накара да чака пет минути.

— Какво знаеш? — попита Шамрон.

— Истината ли? Нищо.

— Централата ни в Рим съществува ли още?

— Не бих казал — отвърна уклончиво Лев, — но разполагаме с римския си катса . Пацнер е бил по работа в Неапол. Току-що е минал проверката на летището. В момента е на път за Рим.

„Слава богу!“ — помисли си Ари и попита:

— А другите?

— Трудно е да се каже. Както можеш да си представиш, положението е доста хаотично. — Лев имаше неприятния навик да премълчава някои неща. — Двама служители, както и офицерът за свръзка, са изчезнали.

— Има ли неудобна или компрометираща информация в архива?

— Най-добре е да се надяваме, че е изгорял.

— Той се пази в сейфове, конструирани да издържат дори ракетен удар. За предпочитане е да се доберем до него преди италианците.

Тамара надникна през вратата:

— Той те вика сега .

— Ще се видим в пет часа — каза Шамрон на Лев и затвори.

Ари взе бележките си и последва Тамара по коридора към кабинета на премиера. Двамата охранители от Шабак — едри момчета с късо подстригани коси и пуснати над панталоните ризи — го наблюдаваха внимателно. Единият отстъпи встрани и отвори вратата. Ари мина край него и влезе.

Щорите бяха спуснати, стаята беше хладна и тънеше в полумрак. Премиерът седеше зад голямото си бюро и изглеждаше смален от високия портрет на ционисткия лидер Теодор Херцл, който висеше на стената зад него. Шамрон бе влизал в този кабинет многократно, но всеки път пулсът му се ускоряваше. За него тази стая олицетворяваше края на един забележителен път — възвръщането на еврейския суверенитет в израелската земя. Раждания и смърт, войни и холокост… Шамрон, както и министър-председателят, бе играл водеща роля в цялата тази епопея. Дълбоко в себе си двамата гледаха на Израел като на своя държава, на свое творение, и я бранеха ревниво от всички — араби, евреи или християни, — които искаха да я отслабят или унищожат.

Премиерът мълчаливо кимна на Шамрон да седне. С малка глава и широк торс, той по-скоро изглеждаше като издялан от вулканична скала. Късите му мускулести ръце лежаха на бюрото, а масивната му челюст се очертаваше над яката на ризата.

— Колко зле е положението, Ари?

— Към края на деня ще имаме по-ясна картина — отвърна Шамрон. — Но едно мога да кажа със сигурност: това ще се запомни като един от най-жестоките, ако не и най-жестокия терористичен акт, извършен срещу държавата ни.

— Колко са жертвите?

— Още не е ясно.

— Посланиците оцелели ли са?

— Официално са в списъка на безследно изчезналите.

— А неофициално?

— Смята се, че са мъртви.

— И двамата ли?

Шамрон кимна утвърдително и добави:

— Както и заместниците им.

— Колко са загиналите със сигурност?

— Италианците съобщават за дванадесет полицаи и охранители. В момента външното министерство потвърждава смъртта на двадесет и двама души от персонала и тринадесет членове на семействата им от жилищния комплекс. Осемнадесет души са безследно изчезнали.

— Петдесет и двама мъртви?