Даниъл Силва: Принцът на огъня

Ала някъде по средата на март изведнъж изчезнал. Дори мосю Лавал не беше сигурен за точната дата на заминаването му, защото бил информиран много по-късно в Париж от една жена, която се представила за личната секретарка на джентълмена. Макар и да оставали две седмици до изтичането на договора, красавецът не направил и намек за връщане на пари. По-късно същата пролет, когато белгиецът посетил вилата, изненадващо открил в една кристална купа на бюфета в трапезарията кратко благодарствено писъмце. Било написано на машина, а до него имало сто евро като компенсация за счупени винени чаши. Въпреки че след това в сервиза за вино не били открити никакви липси. Когато мосю Лавал опитал да се обади на секретарката на Жан Люк в Париж, за да върне парите, открил, че телефонът е изключен.

Около градините на Вила Боргезе има чисти булеварди и тихи, потънали в зеленина странични улички, които по нищо не приличат на тези в градския център — занемарени и претъпкани с туристи. Това са, уличките на дипломатите и финансистите, където автомобилите се движат спокойно и е изключено да чуеш нервно натискане на клаксон. Една от тези улички е задънена. Тя се спуска под лек наклон и завива надясно. Почти през целия ден тъне в сянка, хвърляна от огромните пинии и евкалиптови дървета, които се извисяват над вилите. Тесният тротоар е напукан от корените на дърветата и е застлан с борови иглички и сухи листа. В края на улицата има дипломатически комплекс, укрепен по-здраво от повечето подобни места в Рим.

Оцелелите и свидетелите щяха да си спомнят за великолепието на тази сутрин в края на зимата: светла и ясна, толкова студена на сянка, че чак да затрепериш, и така топла на слънце, че да разкопчаеш палтото си и да помечтаеш за обяд на открито. Петъчният ден допринасяше допълнително за по-спокойната атмосфера. В дипломатическия квартал на Рим това беше сутрин, в която да се насладиш по-продължително на чаша капучино, да направиш преценка на живота си и да поразмишляваш за собствената си тленност. Размотаването из кафенетата беше толкова приятно, че много светски срещи се отменяха, а голяма част от работата се отлагаше за понеделник.

На малката уличка близо до градините на Вила Боргезе нямаше никакви видими признаци за предстоящата катастрофа. Италианските полицаи и агенти по сигурността, които охраняваха укрепения комплекс, си бъбреха лениво на огрените от слънцето участъци. Като повечето дипломатически мисии в Рим, и тази официално включваше две посолства — едното работеше с италианското правителство, а второто — с Ватикана. И двете отвориха в установеното работно време, и двамата посланици бяха в кабинетите си.

В десет и петнадесет един трътлест йезуит се заклатушка надолу по хълма, стиснал кожена чанта в ръка. Тя съдържаше дипломатическа нота от Ватиканския държавен секретариат, осъждаща неотдавнашното нахлуване на Израелската армия във Витлеем. Куриерът представи документа на един чиновник от посолството и пъхтейки, се заизкачва обратно по хълма. Впоследствие текстът щеше да стане обществено достояние и неговият остър език щеше да постави временно в неудобно положение хората от Ватикана. Избраният от куриера момент обаче се оказа щастлив за него. Ако беше пристигнал пет минути по-късно, щеше да се изпари заедно с чантата си.

Но журналистите от италианския телевизионен екип, дошли да интервюират посланика за положението в Близкия изток, не се оказаха такива късметлии. Нито делегацията от местни евреи, дошли да подкрепят публичното заклеймяване от посланика на неонацистката конференция, насрочена за следващата седмица във Верона. Нито семейната двойка, разтревожена от новото надигане на антисемитизма в Европа, която смяташе да проучи какви са възможностите за емигриране в Израел. Четиринадесетте посетители стояха пред входа на посолството и чакаха да бъдат обискирани за оръжие от късо подстриганите здравеняци от охраната. В този момент белият камион направи десен завой, навлизайки в улицата без изход, и започна смъртоносния си курс към комплекса.

Повечето от насъбралите се, преди да го видят, чуха разтърсващия рев на дизеловия му двигател, който наруши утринното спокойствие. Италианските охранители млъкнаха и погледнаха недоумяващо към камиона. Всички от групичката, събрана пред входа на посолството, също извърнаха глави. Трътлестият йезуит, който чакаше на автобусната спирка на отсрещния край на улицата, вдигна очи от сутрешния брой на „Осерваторе Романо“ и се огледа за източника на шума.