Даниъл Силва - Принцът на огъня

Лекият наклон на улицата помогна на камиона да набере скорост за учудващо кратко време. На завоя тежкият му товар наклони силно каросерията на една страна. За момент изглеждаше, че ще се преобърне. Но после някак си се закрепи и с пълна газ се устреми към комплекса.

За миг всички видяха шофьора през предното стъкло. Беше млад и гладко избръснат. Очите му бяха ужасени, а устата му — полуотворена. Изглеждаше, като че ли си крещи нещо сам, настъпвайки до дупка педала. Незнайно защо чистачките работеха.

Охраната реагира незабавно. Някои се прикриха зад укрепените бетонни прегради, други се втурнаха да потърсят защита в караулките от стомана и стъкло. Двама полицаи откриха автоматичен огън по връхлитащия камион. По решетката му припламнаха искри от куршумите и предното стъкло се раздроби на парчета, но камионът продължи безпрепятствено да напредва чак до мястото на сблъсъка. След атентата израелското правителство щеше да похвали героизма, проявен от хората на италианските служби за сигурност през онази сутрин. Нито един от тях не бе напуснал поста си, макар че и да го бяха направили, съдбата им щеше да бъде абсолютно същата.

Експлозията се чу от площад „Свети Петър“ до Пиаца ди Спаня и до хълма Яникулум. Хората от горните етажи на сградите станаха свидетели на разтърсваща гледка: червено-оранжево огнено кълбо се издигна над северния край на Вила Боргезе, последвано от катраненочерен дим с формата на гъба. Ударната вълна изпотроши прозорците на миля от мястото на експлозията и витражите на една близка църква. Чинарите останаха без листа, птиците загинаха насред полет. Геолозите в станцията за сеизмичен контрол отначало се уплашиха, че Рим е разтърсен от земетресение.

Никой от агентите на италианските служби за сигурност не оцеля след взрива. Същата участ сполетя и четиринадесетте посетители, и служителите на посолството, чиито кабинети се оказаха най-близо до мястото, където експлодира камионът.

Малко по-късно ватиканският куриер, който бе запратен на земята от силата на взрива, видя една кола да завива с бясна скорост към задънената улица. Беше ланча, в нея имаше четирима мъже и той предположи, че е полицейски автомобил, пристигащ заради атентата. Свещеникът се изправи на крака и тръгна през гъстия черен дим към развалините с надеждата да помогне на някой ранен. Вместо това, пред очите му се разигра кошмарна сцена. Вратите на ланчата се отвориха едновременно и четиримата мъже, които бе помислил за полицаи, започнаха да обстрелват комплекса. Оцелелите служители, излизащи, залитайки, от горящите руини на посолството, бяха безмилостно покосени.

Стрелците спряха огъня точно по едно и също време и се напъхаха обратно в ланчата. Докато се отдалечаваха с мръсна газ от горящия комплекс, един от терористите насочи автомата си към йезуита. Свещеникът се прекръсти и се приготви да умре. Терористът обаче само се усмихна и изчезна зад димната завеса.

Петнадесет минути след последния изстрел в Рим иззвъня специалният телефон в просторната вила, която гледаше към Тивериадско море. Ари Шамрон, бивш генерален директор на Израелските тайни служби, а сега специален съветник на премиера по въпросите на сигурността и разузнаването, вдигна слушалката. Слуша мълчаливо известно време с присвити от яд очи, после каза: „Тръгвам“ — и затвори телефона.

Като се обърна, Ари видя Геула, която стоеше на вратата на кабинета му. Държеше коженото му яке и очите й бяха пълни със сълзи.

— Току-що го дадоха по телевизията. Много ли е лошо положението?

— Много. Премиерът иска да му помогна да изготви изявление пред нацията.

— Тогава не го карай да чака.

Геула помогна на Шамрон да си облече якето и го целуна по бузата. Това се бе превърнало в ритуал между тях. Не помнеше вече колко пъти се бе разделял с жена си, след като чуеше, че евреи са били убити при бомбен атентат. Беше се примирил, макар и късно, че това никога няма да свърши.

— Нали няма да пушиш много?

— Разбира се, че няма.

— Опитай се да ми се обадиш.

— Веднага щом мога.

Навън го посрещна студен и влажен вятър. През нощта се беше извила буря откъм Голанските възвишения и вилня из цяла Горна Галилея. Шамрон се събуди от първата гръмотевица, вземайки я за пистолетен изстрел, а сетне лежа буден до сутринта. Сънят рядко го навестяваше и веднъж прекъснат, никога не идваше повторно същата нощ. Докато будуваше, той бродеше из тайните кътчета на паметта си, преживявайки отново минали случаи, и крачейки по стари бойни полета, се изправяше пред отдавна победени врагове. Но снощи беше различно — обзе го предчувствие за надвиснала катастрофа. Картината бе толкова ясна, че дори позвъни на нощната охрана в старата си служба, за да види дали нещо не се е случило.