Даниъл Силва - Пратеникът

— Милостинята е третият стълб на исляма — каза Габриел. — Закат.

— И е благородно качество — вметна Шамрон, — освен когато в крайна сметка закат се озовава в ръцете на убийци.

— Мислиш ли, че Али Масуди е бил свързан със саудитците с нещо повече от парите?

— Може никога да не узнаем това, защото известният професор вече не е сред нас. Но този, за когото е работил, очевидно е насочил вниманието си към Ватикана и някой трябва да им го каже.

— Подозирам, че имаш някого наум за тази работа.

— Считай го за първата си задача като шеф на отдел „Специални операции“ — заяви Ари. — Премиерът иска да я поемеш. Незабавно.

— А Амос?

— Амос имаше предвид друг човек, но министър-председателят и аз му дадохме ясно да разбере кого искаме на този пост.

— Досието ми е доста скандално и за съжаление, сега то е известно на света.

— Имаш предвид историята на Лионската гара? — Шамрон сви рамене. — Беше въвлечен в нея от умен противник. Впрочем винаги съм смятал, че една кариера, около която няма дискусии, не е никаква кариера. Премиерът е на същото мнение.

— Може би защото и той бе въвлечен в няколко скандала. — Габриел въздъхна тежко и погледна още веднъж снимките. — Рисковано е да ме изпратиш в Рим. Ако французите открият, че съм на италианска територия…

— Няма нужда да ходиш в Рим — прекъсна го Ари. — Рим ще дойде при теб.

— Донати?

Стареца кимна утвърдително.

— Колко му каза?

— Достатъчно, за да попита в „Алиталия“ дали може да наеме самолет за няколко часа — отговори Шамрон. — Ще пристигне тук рано сутринта. Покажи му снимките. Съобщи му толкова, колкото сметнеш, че е необходимо, за да му внушиш убеждението ни, че заплахата е реална.

— А ако поиска помощ?

Ари пак сви рамене.

— Дай му всичко, от което се нуждае.

На следващия ден, в единайсет часа, монсеньор Луиджи Донати — личният секретар на негово Светейшество папа Павел VII — чакаше Габриел във фоайето на хотел „Цар Давид“. Той беше висок, строен и красив като италианска филмова звезда. Кройката на свещеническите му дрехи и бялата якичка, както и скъпият швейцарски часовник на китката му и златната автоматична писалка, мушната в малкото джобче на гърдите му, подсказваха, че макар и скромен, не му липсва човешката суета. Черните му очи излъчваха силен интелект, докато упоритата му брадичка разкриваше, че е опасен човек, на когото не бива да се изпречваш на пътя. Ватиканските репортери му бяха лепнали прозвището Клерикала 8 8 Привърженик на клерикализма — консервативно политическо течение, което се стреми да наложи господстваща роля на религията и Църквата в обществено-политическия и културния живот. — Б.пр. Распутин — властта зад папския престол. Враговете му в Курията 9 9 Правителството на Ватикана. — Б.пр. пък често го наричаха Черния папа — неласкав намек за йезуитското му минало.

Бяха изминали три години от първата им среща. Тогава Габриел разследваше убийството на Бенджамин Щерн — израелски учен, живеещ в Мюнхен, и бивш агент на Службата. Следите го отведоха до Ватикана, където попадна във вещите ръце на Донати, и с общи усилия бяха елиминирали сериозна заплаха срещу папството. Година по-късно монсеньор помогна на Алон да намери в църковните архиви улика, която му позволи да идентифицира и залови нацисткия военнопрестъпник Ерих Радек, който живееше във Виена. Обаче връзката между Габриел и Луиджи се простираше отвъд двамата мъже. Началникът на Донати — папа Павел VII, беше по-благосклонен към Израел от всичките си предшественици и бе взел мащабни мерки за подобряване на отношенията между католиците и евреите. Запазването на неговия живот бе от първостепенна важност за Шамрон.

Когато забеляза идващия през фоайето Габриел, Донати се усмихна топло и протегна дългата си мургава ръка.

— Радвам се да те видя, приятелю. Само ми се иска да бе при други обстоятелства.

— Регистрира ли се?

Луиджи му показа ключа си.

— Да се качим горе. Има нещо, което трябва да видиш.

Двамата отидоха до асансьора и се качиха в свободната кабина. Още преди монсеньор да посегне към панела с бутоните, Габриел знаеше, че ще натисне този за шестия етаж, както и че ключът в ръката на Донати е за стая 616. Просторният апартамент с изглед към стените на Стария град беше постоянно на разположение на Службата. Освен обичайните луксозни удобства, в него имаше вградена звукозаписна система, която се пускаше от мъничък ключ, скрит под мивката в банята. Преди да покаже снимките на Донати, Алон се убеди, че тя е изключена. Лицето на монсеньор не трепна, докато разглеждаше внимателно всяка снимка, но малко по-късно, щом застана до прозореца, загледан към Купола на скалата, който блестеше в далечината, Габриел забеляза как мускулите на челюстта му потрепват от напрежение.