Даниъл Силва: Пратеникът

— Премиерът иска отговор. — Шамрон не откъсваше поглед от малката градина с избуяла растителност. — Той е търпелив човек, но няма да чака вечно.

— Казах ти, че ще му дам отговор, когато приключа с реставрирането.

Ари изгледа Габриел.

— Арогантността ти няма ли граници? Министър-председателят на Израел иска да станеш шеф на отдел „Специални операции“, а ти отхвърляш това заради някакво си петстотингодишно платно!

— Четири стотингодишно.

Алон занесе кафето на масата и наля в две чашки. Шамрон си сипа захар в неговото и го разбърка яростно само веднъж.

— Ти самият каза, че картината е почти готова. Какъв е отговорът ти?

— Не съм решил.

— Може ли да ти дам мъничък съвет?

— А ако не желая твоя съвет?

— Аз все пак ще ти го дам. — Ари си дръпна за последно от фаса. — Трябва да приемеш предложението на премиера, преди да го е направил на някого другиго.

— Нищо няма да ме направи по-щастлив от това.

— Наистина ли? И какво ще вършиш? — Тъй като не получи отговор, Шамрон продължи: — Нека да ти обрисувам живота ти, Габриел. Ще сторя най-доброто, на което съм способен. Не съм талантлив като теб. Не произхождам от известно немско-еврейско семейство. Аз съм само един беден полски евреин, чийто баща продаваше гърнета от една ръчна количка.

Убийственият полски акцент на Ари се засили. Габриел не можа да се сдържи и се усмихна. Знаеше, че винаги когато Шамрон се прави на потиснат полски евреин от Лвов, със сигурност следва нещо забавно.

— Няма къде другаде да отидеш, Габриел. Ти сам го каза, когато за първи път ти предложихме работата. Какво ще правиш, когато свършиш с твоя Рубенс? Имаш ли уговорена друга поръчка? — Паузата, която направи, беше доста театрална, защото знаеше, че отговорът ще е „не“. — Не можеш да се върнеш в Европа, докато не си официално оправдан за бомбения атентат в Лионската гара. Джулиан би могъл да ти изпрати друга картина, но в крайна сметка и това ще секне, защото разходите по опаковането и транспортирането ще се отразят на и бездруго доста намалелите му финанси. Схващаш ли мисълта ми, Габриел?

— Съвсем ясно. Опитваш се да използваш лошото ми материално положение, за да ме изнудиш да приема ръководството на отдел „Специални операции“.

— Да те изнудвам? О, не! Знам какво означава изнудване и когато ми е необходимо, Бог ми е свидетел, че го използвам. Само се опитвам да ти помогна.

— Да ми помогнеш?

— Кажи ми нещо, Габриел. Как възнамеряваш да печелиш пари?

— Имам си пари.

— Достатъчно, за да живееш като аскет, но недостатъчно, за да живееш наистина . — Шамрон замълча за момент и се заслуша във вятъра. — Сега е тихо, нали? Почти спокойно. Примамливо е да си помисли човек, че така ще е винаги. Но не може. Дадохме им Газа, без да искаме нищо в замяна, а те ни се отплатиха, като свободно избраха хората от Хамас да са техни управници. После ще поискат Западния бряг и ако не им го отстъпим незабавно, ще последват нови кръвопролития, много по-лоши дори от Втората интифада. Повярвай ми, Габриел, скоро всичко това ще започне отново. И не само тук. Навсякъде. Мислиш ли, че ще стоят със скръстени ръце? Разбира се, че не. Те планират следващата си кампания. Също така преговарят с Осама бен Ладен и неговите приятели. В момента знаем със сигурност, че в палестинската власт са проникнали много от хората на Ал Кайда и нейните съюзници. Знаем също, че планират, в близко бъдеще да извършат големи атаки срещу Израел и израелски цели в чужбина. В Службата са убедени, че премиерът и главните му съветници също са набелязани да бъдат убити.

— И ти ли?

— Естествено — отвърна Ари. — В крайна сметка аз съм специалният съветник на министър-председателя по всички въпроси на сигурността и тероризма. Смъртта ми ще е страхотна символична победа за тях.

Той отново погледна през прозореца към разлюлените от вятъра клони.

— Каква ирония, нали? Това място би трябвало да е нашето убежище. Сега по странен начин то ни оставя по-уязвими от всякога. Почти половината евреи на света живеят на тази тясна ивица земя. Една малка ядрена бомба ще сложи край на всичко. Американците могат да преживеят една. Руснаците може едва да я забележат. Но ние? Една бомба в Тел Авив ще убие четвърт от населението на страната, а може би и повече.

— И ти се нуждаеш от мен, за да предотвратя Апокалипсиса? Мислех, че Службата е в добри ръце.

— Нещата определено са по-добре сега, когато изгониха Лев. Амос е изключително добър лидер и администратор, но понякога си мисля, че у него взема превес войникът.