Даниъл Силва: Пратеникът

Когато стигна до площадката на третия етаж, вратата на апартамента се оказа открехната. Ари леко я бутна с пръсти. Жилището, в което влезе, някога бе педантично обзаведено от една красива жена с италианско-еврейски произход, която имаше безупречен вкус. Сега мебелите, както и красивата италианка, ги нямаше, а апартаментът бе превърнат в художническо ателие. Не художническо, трябваше да си напомни Шамрон. Габриел Алон беше реставратор — един от тримата или четиримата най-търсени реставратори в света. Сега той стоеше пред едно огромно платно, изобразяващо мъж, заобиколен от големи хищни котки. Ари се разположи мълчаливо на един оцапан с боя стол и няколко минути го наблюдава как работи. Умението на Габриел да имитира мазките на старите майстори винаги го озадачаваше. За Шамрон това бе нещо като сценичен фокус, просто още една от дарбите на Алон, която може да се използва, както езиците, които владее, или способността му да измъкне беретата от колана на кръста и да заеме позиция за стрелба за времето, за което повечето хора щяха едва да плеснат с ръце.

— Определено изглежда по-добре, отколкото когато пристигна — каза Ари, — но все още не мога да си представя защо някой ще иска да я закачи в дома си.

— Тя няма да отиде в частен дом — поясни Габриел, без да отделя четката си от платното. — Това е музеен експонат.

— Кой я е нарисувал? — внезапно попита Шамрон, сякаш разпитваше за извършител на бомбен атентат.

— От лондонската аукционна къща „Бонамс“ мислят, че е на Еразъм Квелин — отговори Алон. — Квелин може да е положил основата, но за мен е ясно, че Рубенс я е завършил вместо него. — Ръката му се движеше бързо над широкото платно. — Неговите мазки са навсякъде.

— Че каква е разликата?

— Около десет милиона паунда — каза Габриел. — Джулиан ще направи голям удар с нея.

Джулиан Ишърууд беше лондонски търговец на картини и от време на време таен служител на израелското разузнаване. То имаше дълго име, което нямаше почти нищо общо с истинското естество на работата му. Хората като Габриел и Шарон го наричаха просто Службата.

— Надявам се, че Джулиан ще ти даде солидно възнаграждение.

— Таксата ми за реставриране плюс малка комисиона при продажбата.

— Колко общо?

Алон топна четката си в боята върху палитрата и продължи да работи.

— Трябва да поговорим — каза Шамрон.

— Ами говори.

— Няма да говоря на гърба ти. — Габриел се обърна и се взря още веднъж в Ари през лещите на увеличителните си очила. — Няма да говоря с теб и докато носиш това нещо. Изглеждаш като излязъл от кошмарите ми.

Алон с неохота остави палитрата на работната маса и свали увеличителните стъкла, разкривайки изумрудения цвят на очите си. Ръстът му беше малко под средния, а фигурата — слаба като на колоездач. Имаше високо чело и тясна брадичка, издължен, деликатен нос, който изглеждаше като издялан от дърво. Косата му бе късо подстригана и прошарена на слепоочията. Заради Шамрон бе станал реставратор, а не един от най-изкусните художници от своето поколение, и пак заради него слепоочията му бяха побелели буквално за една нощ, когато беше малко над двайсетте. Ари Шамрон беше офицерът от разузнаването, когото Голда Мейер избра да издири и убие извършителите на Мюнхенското клане 3 3 По време на Олимпиадата в Мюнхен единадесет израелски спортисти загиват при атентат на палестински терористи. — Б.пр. през 1972 година, а многообещаващият студент по изобразително изкуство Габриел Алон беше най-добрият му стрелец.

Той почисти палитрата и четките си, после отидоха в кухнята. Ари се разположи до малката маса и изчака да види гърба на Габриел, за да запали нетърпеливо една от смърдящите си турски цигари. Като чу познатото щракване на старата запалка „Зипо“, Алон посочи отчаяно към платното на Рубенс, но Шамрон махна пренебрежително и предизвикателно вдигна цигарата до устата си. Между двамата се възцари приятна тишина, докато Габриел наля от едно шише вода в чайника и сипа кафе във френската преса 4 4 Уред за приготвяне на кафе, при който смляното кафе се накисва за кратко в гореща вода, след което се отделя с помощта на прецеждащ клапан, събиращ и притискащ смляното кафе на дъното на съда. Понякога се среща под названието „кафетиера“. — Б.пр. . Шамрон се заслуша с удоволствие в шумолящите от вятъра клони на евкалиптите в градината. Отявлен атеист, той отбелязваше хода на времето не по еврейските празници, а по ритъма на земята: денят, в който идваха дъждовете, денят, когато дивите цветя разцъфваха из Галилея, денят, в който се връщаха студените ветрове. Алон сякаш четеше мислите му. „Още една есен, а ние все така сме тук. Споразумението не е анулирано“.