Даниъл Силва - Пратеникът

— Преживели сме това много пъти, Габриел: в навечерието на новото хилядолетие, в деня на юбилея му, почти всяка Коледа и Великден. Понякога предупрежденията идват от италианските сили за сигурност, понякога — от наши приятели в ЦРУ. Всеки път отговаряме, като засилваме мерките за сигурност, докато сметнем, че заплахата е отминала. Досега нищо не се е случило. Базиликата все още е непокътната. А също — казвам го с удоволствие — и Светият отец.

— Само защото не са успели, не означава, че не се опитват, Луиджи. Надъханите терористи уахабити от Ал Кайда и нейните клонове гледат на всички, които не се присъединят към техния екстремистки ислям, като на кафури и мушрикуни , заслужаващи само да умрат. Кафур означава „неверник“, а мушрикун — „езичник“. Те считат дори сунитите 10 10 Най-многобройните последователи на едно от двете направления в исляма. За разлика от шиитите, те не признават идеята за особената природа на Али и правото на потомците му на имамат. — Б.пр. и шиитите 11 11 Шиитският ислям е създаден като политическо движение, подкрепящо Али — братовчед и зет на пророка Мохамед. — Б.пр. за мушрикуни , но според техния начин на мислене няма по-голям символ на езичеството от Ватикана и Светия отец.

— Разбирам всичко това, но „С какво тази нощ е различна от останалите?“, както казвате вие на празничната трапеза за Пасха.

— Питаш ме защо трябва да приемеш сериозно тази заплаха?

— Точно така.

— Заради куриера — отговори Габриел, — мъжа, на чийто компютър намерихме тези снимки.

— Кой е той?

— Опасявам се, че не мога да ти кажа.

Донати бавно се извърна от прозореца и погледна високомерно Габриел.

— Аз ти разкрих някои от най-тъмните тайни на Римокатолическата църква. Най-малкото, което можеш да направиш в замяна, е да ми кажеш откъде се сдобихте със снимките.

Алон се поколеба.

— Говори ли ти нещо името Али Масуди?

— Професор Али Масуди? — Лицето на Донати потъмня. — Не беше ли убит в Лондон преди две нощи?

— Не е бил убит — поясни Алон. — Умрял е при катастрофа.

— Боже мой, кажи ми, че не сте го блъснали под онзи камион, Габриел!

— Запази скръбта си за някого, който я заслужава. Знаем, че Масуди е вербувал терористи. А предвид онова, което открихме в неговия лаптоп, сигурно се е занимавал и с планиране на операциите им.

— Много жалко, че е мъртъв. Можехме да го подложим на мъчения, докато не ни каже каквото искаме да знаем. — Донати сведе поглед към ръцете си. — Извинявай за саркастичния тон, Габриел, но аз не съм голям поддръжник на тази война с тероризма, в която сме забъркани. Светият отец не е за тази работа.

Свещеникът отново погледна през прозореца към стените на Стария град.

— Каква ирония, нали? Моето първо посещение във вашия свещен град, и то по какъв повод.

— Наистина ли никога не си идвал?

Донати бавно поклати глава.

— Искаш ли да погледнеш откъде е започнало всичко?

Луиджи се усмихна.

— Всъщност това ми се иска най-много.

Те пресякоха долината Хином и се заизкачваха по склона на хълма към източната стена на Стария град. Пътеката в основата на стената тънеше в сянка. Поеха на юг към църквата „Успение Богородично“, после завиха на ъгъла и минаха през Сионската порта. Докато вървяха по пътя в Еврейския квартал, Донати измъкна едно листче от джоба на църковните си одежди.

— Светият отец би се радвал да оставя това на Стената на плача.

Последваха група харедими 12 12 Ултраортодоксални евреи. — Б.пр. към Тиферет Израел. С черното си облекло Донати изглеждаше така, сякаш бе член на групата. В края на улицата слязоха по широкото каменно стълбище, което водеше към площада пред Стената. Пред контролно-пропускателния пункт се виеше дълга опашка. След като прошепна нещо на жената граничар, Габриел преведе Донати край металния детектор и влезе на площада.

— Правиш ли нещо като нормалните хора?

— Върви — отвърна Алон. — Аз ще чакам тук.

Монсеньор се обърна и с нехайна походка се отправи към женския вход за Стената. С дискретна гримаса Габриел го насочи към входа за мъжете. Донати си избра кипа от коша за туристи и несигурно я сложи на главата си. Той постоя известно време в мълчалива молитва пред Стената, после мушна малкото книжно рулце в една цепнатина между йерусалимските камъни.

— Какво пишеше в него? — попита Габриел, когато Луиджи се върна.

— Беше молитва за мир.