Даниъл Силва - Пратеникът

— Не е изведнъж. Ако погледнете внимателно билета, ще видите, че разполагате с три дни до заминаването ви.

— Не мога да излетя и след три дни. Имам работа в галерията.

— Сигурен съм, че Джулиан може да мине няколко дни без вас. Току-що му спечелихте доста пари.

— Вярно е.

— Е, какво ще кажете, Сара? Ще дойдете ли?

— Опасявам се, че отговорът ми е „не“, сър.

— Би трябвало да знаете едно нещо за мен, Сара. А то е, че никога не приемам отказ.

— Просто не мисля, че е уместно, сър.

— Уместно? Мисля, че погрешно сте изтълкували моите мотиви.

— А какви са те, сър?

— Бих искал да дойдете да работите за мен.

— Като каква, сър?

— Никога не обсъждам подобни въпроси по телефона, Сара. Ще дойдете ли?

Тя изчака да минат десет секунди, после му отговори.

— Чудесно — каза той. — Един от хората ми ще ви придружи. Ще ви вземе от апартамента ви в осем часа сутринта в понеделник.

— Напълно способна съм да пътувам сама, господин Ал Бакари.

— Сигурен съм, че е така, но ще бъде по-лесно, ако някой от моите охранители дойде с вас. Ще се видим в понеделник вечер.

След тези думи Зизи затвори. Докато връщаше слушалката на мястото й, тя си даде сметка, че той не я попита за адреса й.

Габриел разваляше ателието си в безопасната къща в Съри, когато Лавон се качи, трополейки по стълбището като носеше разпечатка на съобщението, което току-що пристигна от екипа невиоти в Мейсънс Ярд.

— Зизи направи своя ход — каза той и му подаде разпечатката. — Иска да я види веднага.

Габриел прочете съобщението, после вдигна поглед към Ели.

— Мамка му! — прошепна той. — Ще ни трябва кораб.

На вечеря пиха шампанско, за да го отпразнуват, като бяха поставени прибори и за Сара — единствения член на екипа, който не можеше да се присъедини към тях. На следващата сутрин Лавон закара Габриел до летище Хийтроу и в четири и половина следобед той вече се наслаждаваше на гледката на залеза от безопасния апартамент на ЦРУ на Колинс Авеню в Маями Бийч. Ейдриън Картър носеше свободен памучен панталон, памучен пуловер и евтини мокасини на бос крак. Той подаде на Габриел чаша лимонада и снимката на много голяма яхта.

— Нарича се „Слънчевата балерина“ — каза Ейдриън. — Това е луксозна моторна яхта, дълга двайсет и два метра и половина. Сигурен съм, че ти и екипът ти ще се чувствате повече от удобно на нея.

— Откъде я взехте?

— Преди няколко години я конфискувахме от панамския наркобос Карлос Кастильо. Сега господин Кастильо пребивава във федералния затвор в Оклахома и ние използваме яхтата му, за да вършим богоугодното дело тук, на Карибите.

— Колко пъти е използвана?

— Пет-шест пъти от Отдела за борба с наркотиците и два пъти от нас.

Габриел върна снимката на Картър.

— Дискредитирана е — каза той. — Не можеш ли да ми намериш нещо с чист произход?

— Ние сменихме името и регистрацията й няколко пъти. Няма начин Зизи или някой от неговите главорези да успее да я проследи до нас.

Габриел въздъхна.

— Къде е сега?

— В пристанището на остров Фишър — отвърна Картър, сочейки на юг. — Точно сега я товарят с провизии. Тази нощ екипаж на ЦРУ тръгва от Лангли.

— Добър опит — каза Габриел, — но ще използвам свой собствен екипаж.

— Ти?

— Ние имаме военен флот, Ейдриън. И то много добър. Имам екипаж, който чака в готовност в Хайфа. И кажи на момчетата си да махнат подслушвателните ви устройства. Иначе ще го направим заради тях и „Слънчевата балерина“ няма да изглежда много добре, когато ви я върнем.

— Вече сме се погрижили за това — каза Картър. — Как планираш да доведеш екипа си тук?

— Надявах се, че мой приятел от американското разузнаване ще ми протегне ръка за помощ.

— Какво ти трябва?

— Право за излитане и кацане.

— За колко време екипажът ти може да стигне от Хайфа до Лондон?

— Те могат да тръгнат още утре сутрин.

— Ще изпратя един от нашите самолети в Лондон тази вечер. Той ще вземе екипа ти и ще го докара тук. Ще кацнат в Хоумстед и ще минат без паспортна и митническа проверка. Можеш да отплаваш в неделя през нощта и да бъдеш при Зизи в понеделник следобед.

— Изглежда, сключихме сделката — каза Габриел. — Единственото, от което се нуждаем сега, е Ахмед бен Шафик.

— Той ще дойде — каза уверено Картър. — Единственият въпрос е дали твоето момиче ще е там, когато той се появи.

— Тя е нашето момиче, Ейдриън. Сара е на всички нас.