Даниъл Силва - Пратеникът

— Какво правите?

— Имаме си правила, госпожице Сара. — Подчертаната любезност вече липсваше в гласа му. — Работата ми е да се уверя, че гостите се подчиняват на тези правила. Никакъв алкохол, цигари и каквато и да е порнография. — Той вдигна едно американско модно списание, което бе купила от летището в Маями. — Съжалявам, но трябва да го конфискувам. Имате ли някакъв алкохол?

Тя поклати глава.

— Нямам и цигари.

— Не пушите ли?

— Понякога, но не ми е навик.

— Ще задържа мобилния ви телефон до напускането ви на „Александра“.

— Защо?

— Защото не е разрешено на гостите да използват мобилни телефони на борда на този плавателен съд. Освен това той няма да работи заради електронните уреди на яхтата.

— Щом няма да работи, защо го конфискувате?

— Предполагам, мобилният ви телефон може да снима, да записва и притежава видео- и аудиоклипове?

— Така каза дребният мъж, който ми го продаде, но никога не съм пробвала тези възможности.

Бен Талал протегна огромната си длан.

— Телефонът ви, моля. Уверявам ви, че добре ще се погрижим за него.

— Имам работа за вършене. Не мога да бъда откъсната от света.

— Можете да използвате бордовата сателитна телефонна система.

И ти ще подслушваш, нали?

Сара изрови телефона от дамската си чанта, изключи го и му го даде.

— А сега и фотоапарата ви. Господин Ал Бакари не обича, докато си почива, наоколо да щракат фотоапарати. Против правилата е да бъде сниман той, служителите му или който и да е от гостите му.

— Има ли други гости, освен мен?

Той остави въпроса й без отговор.

— Да носите „Блекбъри“ или някой друг вид джобен компютър?

Тя му го показа и той протегна ръка.

— Ако прочетете имейлите ми…

— Нямаме никакво желание да четем имейлите ви. Моля ви, госпожице Сара, колкото по-бързо приключим с това, толкова по-скоро ще можете да се настаните и да си починете.

Тя му подаде „Блекбъри“-то.

— Носите ли айпод 44 44 iPod — преносим плейър, създаден от „Епъл“. — Б.р. или друг вид персонално стерео?

— Сигурно се шегувате.

— Господин Ал Бакари смята, че персоналните стереоуредби са груби и шумни. Стаята ви е снабдена с високотехнологична аудио- и видеосистема. Няма да ви трябва вашата.

Сара му даде своя айпод.

— Някаква друга електроника?

— Сешоар.

Бен Талал пак протегна ръка.

— Не можете да вземете сешоара на едно момиче.

— В банята имате сешоар, който е съвместим с електрическата система на яхтата. Междувременно ми дайте вашия, за да няма някакво объркване.

— Обещавам да не го използвам.

— Ако обичате, дайте ми вашия сешоар, госпожице Сара.

Тя измъкна сешоара от куфара си и му го подаде.

— Господин Ал Бакари е оставил подарък за вас в гардероба. Сигурен съм, че той ще е поласкан, ако го носите на вечеря. Тя е насрочена за девет часа. Предлагам ви дотогава да се опитате да поспите. Имахте дълъг ден… а и часовата разлика, разбира се.

— Разбира се.

— Бихте ли желали да ви събудим в осем часа?

— Мога да се оправя и сама. Нося си пътнически будилник.

Бен Талал се усмихна без капчица хумор.

— И той ще ми трябва.

За нейна изненада, тя наистина заспа. Не сънува нищо и се събуди в тъмнината, не знаейки къде се намира. После полъхът на топлия морски вятър погали гърдите й като дъх на любовник и Сара осъзна, че е на борда на „Александра“ и е напълно сама. За момент остана да лежи неподвижно, чудейки се дали я наблюдават. Допускай, че наблюдават всяка твоя стъпка и подслушват всяка твоя дума — беше й казал Ели. Тя си представи друга сцена, която се случваше някъде на яхтата. Вазир бен Талал, който сваля всеки имейл от блекбърито й. След това проверява всеки номер, който е набирала от мобилния си телефон. Вазир бен Талал, разглобяващ на части сешоара й, айпода й, пътническия й будилник, за да търси подслушвателни и проследяващи устройства. Обаче нямаше такива, защото Габриел знаеше, че ще претършуват всичките й вещи още щом стъпи в техния лагер. В подобна ситуация, Сара, най-простото е най-доброто. Ще го направим по старомодния начин. С телефонни кодове. С физически знаци.

Тя приближи ръчния часовник до лицето си и видя, че е осем без пет. Затвори отново очи и се отпусна под ласките на морския бриз. След пет минути телефонът на нощното й шкафче тихо иззвъня. Тя посегна в мрака и вдигна слушалката до ухото си.

— Будна съм, господин Бен Талал.

— Радвам се да го чуя.