Даниъл Силва - Пратеникът

Ръката му продължаваше да лежи на рамото й.

— Много впечатляващо, господин Ал Бакари. Обаче не съм изненадана. Вашата репутация на познавач е всеизвестна.

— Много отдавна се научих, че човек в моето положение не може да разчита на обещанията на другите. Той трябва постоянно да е нащрек за различни машинации и умели фалшификации. Уверен съм, че никой не може да ми пробута фалшификат нито в изкуството, нито в бизнеса.

— Би било лудост даже да се опитва, господин Ал Бакари.

Зизи погледна към Ишърууд.

— Явно притежавате умението да намирате неизвестни творби. Онзи ден май четох нещо за ваша картина на Рубенс.

— Прав сте, сър.

— А сега и Ван Гог. — Погледът на Зизи се върна към картината. — Андрю ми каза, че вече имате идея за цената.

— Така е, господин Ал Бакари. И смятаме, че е доста разумна.

— Така мисля и аз. — Той погледна през рамо към банкера хер Верли. — Смяташ ли, че можеш да намериш осемдесет и пет милиона някъде из сметките ни, Манфред?

— Мисля, че е напълно възможно, Зизи.

— Значи се договорихме, господин Ишърууд. — Ал Бакари погледна към Сара и добави: — Купувам я.

В четири часа и петдесет и три минути екипът невиоти съобщи на Габриел, че разискванията са се преместили в кабинета на долния етаж и че в момента Джулиан обсъжда с хер Верли и двамата Абдуловци плащането и прехвърлянето на собствеността. Въпросното обсъждане продължи малко повече от час и в шест и пет пристигна съобщението, че господин Бейкър и неговата компания вече са се насочили през тъмния двор към автомобилите, паркирани на Дюк Стрийт. Ели Лавон пое следенето им. За няколко минути изглеждаше, че дестинацията им е имението в Мейфеър, но в шест и петнайсет стана ясно, че господин Бейкър и антуражът му са се отправили обратно към летище Хийтроу и оттам — в неизвестно направление. Габриел нареди на Лавон да прекъсне следенето. Не го беше грижа къде отива сега господин Бейкър. Знаеше, че скоро всички пак ще се срещнат.

Видеозаписът пристигна в седем часа и четирийсет и пет минути. Беше заснет от охранителната камера, монтирана в далечния ъгъл на изложбената зала, над пейзажа на Клод. Докато го гледаше, Алон изпита чувството, че е седнал в ложа, високо над сцената.

… Това е Сара Банкрофт, нашият заместник-директор.

Всъщност този следобед сме тук заради нея…

… Значи се договорихме, господин Ишърууд. Купувам я…

Габриел спря записа и погледна към Дина.

— Продадохме му едното момиче — каза тя. — Сега просто трябва да му продадем и другото.

Той отвори файла със звукозаписа на срещата с Андрю Малоун и кликна иконката „Старт“.

— Това не са пари на Зизи. Това са мои пари. И щом Зизи не знае, това не му вреди.

— А ако го научи? Ще те изхвърли без капчица милост и ще остави лешоядите да кълват кокалите ти.

Донесението против Андрю Малоун пристигна в централния офис на „Ей Ей Би Холдингс“ в Женева следващия четвъртък, в десет часа и двайсет и две минути. Беше адресирано до господин Абдул Азиз ал Бакари и бе доставено от моторизиран куриер с униформата на местна куриерска служба. Подател беше госпожица Ребека Гудхарт, Ърлс Корт, Лондон, но проверката на служителите от охраната на Ей Ей Би установи, че госпожица Гудхарт е просто псевдоним на анонимен доносник. Като не откриха доказателство за наличието на радиоактивен, биологичен или експлозивен материал, чиновниците препратиха пакета в кабинета на Вазир бен Талал. Там той остана до късния петъчен следобед, когато Бен Талал се върна в Женева от еднодневно пътуване до Рияд.

Той трябваше да се занимае с други, по-спешни дела и така едва към осем часа вечерта стигна до отварянето на плика. Бен Талал веднага съжали за забавянето, защото твърденията бяха от доста сериозно естество. В не по-малко от девет случая, според госпожица Гудхарт, Андрю Малоун беше вземал пари на ръка, нарушавайки своя договор за работа с Абдул Азиз ал Бакари. Твърденията бяха подкрепени с доказателства, включително квитанции за банкови депозити, факсове и лични имейли, взети от домашния компютър на Малоун. Бен Талал незабавно се обади в имението край Женевското езеро на своя началник и в девет часа вечерта вече поставяше документите на бюрото на вбесения Зизи ал Бакари.

Същата вечер, в единайсет часа лондонско време, Бен Талал позвъни в жилището на Малоун в Найтсбридж и му нареди да дойде в Женева с първия възможен полет. Когато Андрю възрази, че има по-рано поет ангажимент и че е уикенд, за бога, Бен Талал му даде ясно да разбере, че присъствието му е задължително и неявяването му ще се счита за голяма обида. Разговорът бе записан от екипа невиоти и веднага бе препратен на Габриел в безопасната къща в Съри, както и обаждането с доста треперлив глас на Малоун до „Бритиш Еъруейс“ десет минути по-късно, за да си резервира билет за полета за Женева в осем и половина сутринта.