Даниъл Силва - Пратеникът

— Ами ти? Беше ли с други жени, докато ме нямаше?

— Прекарвах цялото си време с една много голяма картина.

— О, да, забравих за твоя проблем. Ти не можеш да се любиш с жена, ако тя не знае, че си убивал заради страната си. Сигурна съм, че само да беше решил, щеше да намериш някоя подходяща на булевард „Цар Саул“. Всички жени в Службата те желаят.

— Говориш твърде много. Никога няма да приключа това, ако продължаваш да бъбриш.

— Гладна съм. Не трябваше да споменаваш за храна. Впрочем как е Леа?

Габриел спря да рисува и погледна към Киара над ръба на скицника, сякаш искаше да й каже, че не му допада пренебрежителното съпоставяне на храната и съпругата му.

— Извинявай — каза Киара. — Как е тя?

Той се чу да й отговаря, че Леа е добре, че два или три пъти в седмицата ходи до психиатричната клиника „Маунт Херцел“, за да прекара няколко минути с нея. Ала докато й казваше тези неща, умът му беше другаде — на малка уличка във Виена, недалеч от Юденплац, виждаше бомбата, която уби сина му, и огнения ад, който съсипа тялото на Леа и отне паметта й. Цели тринайсет години тя бе мълчала в негово присъствие. Сега от време на време му говореше. Наскоро в градината на болницата го попита същото, което и Киара преди малко. Дали е имало други жени, докато тя е отсъствала. Беше й отговорил откровено.

— Обичаш ли това момиче, Габриел?

— Обичах я, но се отказах от нея заради теб.

— Защо, за бога, си направил това? Погледни ме. Нищо не е останало от мен. Нищо, освен спомени.

Киара бе потънала в мълчание. Светлината, огряла лицето й, взе да избледнява от кораловочервено към сиво. Дебелата старица се показа на отсрещния прозорец и започна да прибира прането си. Киара придърпа чаршафа до брадичката си.

— Какво правиш?

— Не искам синьора Лоренцето да ме види гола.

Дръпвайки чаршафа в първоначалното му положение, Габриел остави черен отпечатък от въглена върху гърдите й.

— Предполагам, ще трябва да се върна в Йерусалим — вметна Киара. — Освен ако не ти се иска да кажеш на Шамрон, че не можеш да оглавиш „Специални операции“, защото ще останеш във Венеция.

— Привлекателна идея — рече той.

— Привлекателна, но невъзможна. Ти си предан войник, Габриел. Винаги правиш каквото ти наредят. Винаги си го правил. — Тя избърса петното от гърдите си. — Поне няма да ми се налага да обзавеждам апартамента.

Габриел не вдигна очи от скицника. Киара се вгледа в лицето му и попита:

— Какво си направил с него?

— Нуждаех се от място, където да работя.

— И просто размести някои неща?

— Знаеш ли, и аз огладнях.

— Габриел Алон, там остана ли нещо?

— Тази вечер е топло — отвърна той. — Хайде да се качим на корабчето до Мурано и да хапнем риба.

В осем вечерта на следващия ден Габриел пристигна на улица „Наркис“. Колата на Шамрон бе паркирана до тротоара, а неговият бодигард Рами стоеше на пост на алеята пред номер 16. Горе Габриел завари всички лампи да светят, а Ари седеше до кухненската маса и пиеше кафе.

— Как влезе?

— В случай че си забравил, това беше безопасен апартамент на Службата. В интендантството разполагат с ключове.

— Да, обаче аз смених ключалките през лятото.

— Наистина ли?

— Май ще трябва да ги сменям отново.

— Не си прави труда.

Габриел отвори прозореца, за да проветри стаята от пушека. Шест фаса лежаха като гилзи в една кафена чинийка. Шамрон беше тук от доста време.

— Как е във Венеция?

— Там е чудесно, но следващия път, когато влезеш с взлом в моя апартамент, прояви възпитание и не пуши. — Алон взе чинийката и изсипа фасовете в кофата за боклук. — Какво е толкова спешно, че не може да почака до утре сутринта?

— Друга саудитска връзка с атентата във Ватикана.

Габриел вдигна поглед към Шамрон.

— Кой е?

— Ибрахим ал Бана.

— Египетският духовник? Защо ли не съм изненадан.

Габриел седна до масата.

— Преди две вечери шефът на централата ни в Кайро се е срещнал тайно с един от нашите най-важни информатори в египетските служби „Мухабарат“. Изглежда, професор Ибрахим ал Бана има дългогодишна борческа традиция в рода си. По-големият му брат е бил член на „Мюсюлманско братство“ и близък съратник на Айман ал Зауахири — втория човек в Ал Кайда. Негов племенник е заминал за Ирак да се сражава срещу американците и е убит при обсадата на Фалуджа. Както става ясно, сред египетските ислямски бойци се слушат касети с проповедите на имама.