Даниъл Силва - Пратеникът

Габриел отвърза коприненото шалче на шията й и бавно започна да откопчава копчетата на блузата й. Киара се наведе и го целуна по устата. Сякаш го целуна Рафаеловата Мадона Алба .

— Ако пак ме нараниш, ще те намразя завинаги.

— Няма да те нараня.

— Никога не съм спирала да те сънувам.

— Хубави ли бяха сънищата?

— Не — отговори тя. — Сънувах само, че си умрял.

Единствената следа от Габриел в апартамента беше стар скицник. Той отгърна на чиста страница и огледа Киара с професионална безпристрастност. Увита в копринения чаршаф, тя седеше в края на дивана, подвила под себе си дългите си крака. Лицето й бе обърнато към прозореца, осветено от залязващото слънце. Габриел с облекчение видя първите бръчици в ъгълчетата на очите й. Винаги се бе притеснявал, че тя е твърде млада за него и че един ден, когато той остарее, ще го напусне заради друг мъж. Той дръпна чаршафа, оголвайки гърдите й. Киара задържа погледа му за миг, после затвори очи.

— Имаш късмет, че съм тук — каза тя. — Можех да бъда някъде със задача.

Беше си бъбрива. Габриел отдавна бе разбрал, че е безсмислено да я моли да мълчи, докато му позира.

— Не си работила след онази задача в Швейцария.

— Откъде знаеш за тази операция?

Той я погледна загадъчно над ръба на скицника и й напомни да не мърда.

— Толкова за необходимостта от секретност. Изглежда, можеш да влезеш в отдел „Операции“, когато си поискаш, и да разбереш какво правя. — Тя понечи да обърне главата си, но той я спря, като рязко изцъка с език. — Всъщност не би трябвало да се изненадвам. Дадоха ли ти вече директорския пост?

— Директорският пост на какво? — попита Габриел, правейки се на наивен.

— На „Специални операции“.

Призна й, че постът му е бил предложен и той го е приел.

— Значи сега си ми шеф — отбеляза Киара. — Предполагам, че сме нарушили половин дузина различни разпоредби на Службата относно сближаването между висшестоящите офицери и персонала.

— Най-малко — отговори Габриел. — Обаче назначението ми още не е официално.

— О, слава богу! Не бих искала великият Габриел да има някакви проблеми заради сексуалния си живот. Колко дълго можем да се възползваме от телата си, преди да си навлечем гнева на отдел „Кадри“?

— Колкото си искаме. Трябва само да се регистрираме при тях по някое време.

— Ами пред Бога, Габриел? Този път ще се регистрираме ли пред Бога? — В настъпилата тишина се чуваше единствено драскането на въглена по листа. Тя смени темата: — Какво знаеш за задачата ми в Швейцария?

— Знам, че си отишла в Цермат, за да съблазниш един швейцарски търговец на оръжие, канещ се да сключи сделка с някой, който не ни мисли доброто. От булевард „Цар Саул“ са искали да разберат кога ще тръгне пратката и къде е била опакована.

След дълго мълчание той я попита дали е спала с швейцареца.

— Не беше такъв вид операция. Работех с друг агент. Аз само трябваше да задържа търговеца на оръжие в бара, докато агентът ни проникне в стаята му и свали информацията от компютъра му. Освен това знаеш, че не се предполага бат левейхата да бъде използвана за секс. Наемаме професионалистки за тази работа.

— Невинаги.

— Никога не бих използвала тялото си по този начин. Аз съм религиозно момиче. — Киара се усмихна дяволито. — Впрочем ние го спипахме. Корабът претърпя мистериозна злополука край бреговете на остров Крит. Сега оръжието е на дъното на морето.

— Знам — каза Габриел. — Затвори си отново очите.

— Накарай ме — отвърна тя, засмя се и направи това, което я беше помолил. — Няма ли да ме попиташ дали съм била с някой друг, докато бяхме разделени?

— Това не ми влиза в работата.

— Но може да си любопитен. Мога само да си представя какво си направил с апартамента ми, когато си прекрачил прага му.

— Намекваш, че съм ровил из нещата ти ли?

— О, моля те!

— Защо не можеш да спиш?

— Наистина ли искаш да ти отговоря?

Той не каза нищо.

— Нямаше никой друг, Габриел, но ти го знаеш, нали? Как би могло да има? — Киара му отправи усмивка, в която прозираше лека горчивина. — Те никога не ти казват това, когато те канят да се включиш в техния затворен клуб. Не ти казват как лъжите започват да се трупат или че никога няма да се чувстваш съвсем удобно край хора, които не са негови членове. Това ли е истинската причина да се влюбиш в мен, Габриел? Защото бях от Службата?

— Харесаха ми твоите спагети с гъби. Ти правиш най-хубавите спагети с гъби в цяла Венеция.