Даниъл Силва - Агентът

— Някой ден ще те открия, копеле. Ще те намеря и ще те убия.

— Предполагам, това означава, че не се интересуваш от сделката. Беше ми приятно да си поговорим, Ишак. Ако случайно промениш мнението си, имаш десет минути да се обадиш отново. Помисли си внимателно. Не вземай грешното решение. Иначе със семейството ти е свършено. Имаш десет минути, Ишак. После самолетът отлита за Кайро.

Габриел затвори за втори път телефона. Картър го тупна одобрително по гърба. Той беше подгизнал от пот.

Алон се измъкна от заседателната зала, без да каже и дума, и отиде в тоалетната. Застана пред мивката, подпрял ръце на студения порцеланов ръб, и се загледа в отражението си в огледалото. Не се видя такъв, какъвто бе сега, а двадесет и една годишен младеж — талантлив художник, в чиито вени течеше пепел от холокоста. Шамрон го наблюдаваше над рамото му, твърд като железен стълб, настоятелен като барабанен ритъм. Ти ще тероризираш терористите — бе му казал той. — Ще бъдеш таен израелски страж. Ти ще бъдеш моят смъртоносен ангел отмъстител .

Но Ари бе пропуснал да го предупреди за цената, която един ден щеше да плати, задето е влязъл в клоаката с терористи и убийци: син, който лежеше в гробището за герои на Маслиновия хълм, и изгубена в лабиринта на спомените съпруга, която се намираше в психиатричната клиника „Маунт Херцел“. След като загуби семейството си, той се бе заклел никога да не взема на прицел невинен, за да постигне своите цели. Тази вечер, макар и само за заблуда, бе нарушил обещанието си. Не изпитваше вина за действията си, а само дълбоко отчаяние. Веруюто на фанатиците джихадисти беше чиста лудост. Невъзможно бе да убедиш хора, които избиват невинни с вярата, че го правят по божията воля. Трябваше да ги убие, преди те да убият него. И ако трябваше да заплашва семейството на убиец, за да спаси един невинен живот, тогава така да бъде.

Той наплиска лицето си със студена вода и излезе в коридора. Картър стоеше, облегнал се на стената, със спокойното безпристрастие на човек, който чака закъсняващ влак.

— Добре ли си? — попита той.

— Ще съм добре, когато всичко това приключи — отговори Габриел. — От НСА засякоха ли местоположението му?

— Те смятат, че е в Източна Белгия, близо до Лиеж.

— Нещо друго?

— Във Вашингтон се притесняват, че го притискаш твърде много.

— А какво искат да направя? Да го помоля любезно да я пусне?

— Просто смятат, че можеш да му оставиш минимална възможност за маневриране.

— А какво ще стане, ако той използва тази възможност, за да убие Елизабет Холтън?

Картър безмълвно тръгна пред него към заседателната зала. Когато влязоха в помещението, Алон погледна към стенния часовник. Оставаха три минути до изтичането на новия краен срок. Ларс Мортенсен тревожно барабанеше с пръсти по плота на масата.

— Какво ще направите, ако не се обади?

— Ще се обади — каза Габриел.

— Откъде сте сигурен?

Вместо него отговори Ибрахим.

— Заради Джихан — каза той, като продължаваше да прехвърля зърната на броеницата си. — Ще се обади, защото не иска съпругата и синът му да бъдат сполетени от същата участ.

Озадачен от отговора, датчанинът погледна към Картър за обяснение. Ейдриън вдигна ръка с жест, че ще му разясни забележката в по-подходящо време. Габриел отново закрачи из стаята. След две минути телефонът иззвъня. Той вдигна слушалката и бързо я долепи до ухото си.

— Ишак — рече с престорено оживление. — Радвам се, че се обади. Да предположа ли, че приемаш сделката?

— Да, стига да се съгласиш с моето единствено условие.

— В твоето положение не можеш да поставяш условия, Ишак.

— Нито пък ти.

— Какво е условието ти?

— Ще я върна на баща ми и на никой друг.

— Не е необходимо, Ишак. Просто спри колата, остави Елизабет край пътя — на някое безопасно и сухо място, където не може да бъде наранена — и продължи нататък. Не е необходимо да усложняваме нещата.

— Искам да я предам на баща ми. Искам да ти докажа, че той няма нищо общо с това.

— Баща ти е един от основателите на „Мечът на Аллах“, Ишак. Той няма да се доближава до моето момиче.

— Баща ми е невинен. И ако той не е там, няма да получиш момичето.

Габриел погледна към Картър, който кимна утвърдително.

— Добре, Ишак, печелиш. Ще го направим по твоя начин. Само кажи къде искаш да го направим.

— В Дания ли си?

— Вече ти казах, не е важно къде съм.

— За мен е важно.

— Да, в Дания съм. Хайде да го направим тук, а? Страната е малка и предлага изобилие от открити пространства, а датската полиция е склонна да те остави да си вървиш по пътя, след като освободиш Елизабет.