Даниъл Силва - Агентът

— От Националната агенция за сигурност установиха, че по времето, когато се е обадил, Ишак се е намирал в покрайнините на Дортмунд, вероятно някъде край магистрала А-1. Сега работим по версията, че похитителите са успели да изведат Елизабет от Англия и я местят от едно скривалище в друго на континента.

— Казахте ли на германците?

— Две минути след като от НСА определиха местоположението, президентът вече разговаряше с канцлера на Германия. След час всички полицаи в северозападния район бяха включени в издирването. Очевидно не са ги намерили — нито Ишак, нито Елизабет.

— Може би трябва да се смятаме за късметлии — каза Алон. — Ако грешният полицай се бе натъкнал на тях, можехме да носим отговорност за втори Фюрстенфедбрук.

— Защо ми звучи познато това име?

— Това е летището край Мюнхен, където бяха взети за заложници нашите атлети през седемдесет и втора година. Терористите си мислеха, че ще се качат на борда на самолета и ще отлетят от страната. Беше капан, разбира се. Немците решиха да направят опит да ги спасят. Помолихме ги ние да се заемем с това, но те отказаха. Искаха да го направят сами. Това беше, меко казано, аматьорско.

— Спомням си — рече замислено Картър. — След няколко секунди атлетите ви бяха мъртви до един.

— Шамрон е бил кулата, когато това се случи — добави Габриел. — Видял е всичко.

Двамата седнаха в едно кафене на открито. Алон поръча кафе и ябълков сладкиш и се загледа в Сара, която бавно мина покрай тях. Краищата на шала й бяха мушнати в джобовете на палтото — предварително уговорен знак, който означаваше, че не е открила следи от Датската служба за сигурност.

— Мюнхен — каза Ейдриън сдържано. — Всички пътища водят обратно към него, нали? Случаят в Мюнхен показа, че тероризмът може да накара цивилизования свят да падне на колене. Той доказа, че тероризмът действа. Отпечатъците на Арафат можеха да се открият навсякъде из Мюнхен, но две години по-късно той стоеше пред Общото събрание на ООН. — Лицето на Картър помръкна и той отпи от кафето си. — Но Мюнхен доказа също, че безпощадният, твърд и непоколебим отпор срещу убийците е ефикасен. Отне известно време, но накрая вие успяхте да изхвърлите от играта „Черният септември“. — Той погледна към Алон. — Гледа ли филма?

Габриел го погледна изненадано и бавно поклати глава.

— Всяка нощ го виждам в ума си, Ейдриън. Истинските събития, не измислената версия, съчинена от някого, който поставя под въпрос съществуването на моята страна.

— Не исках да те засягам по болното място. — Картър бодна с неохота от ябълковия си сладкиш. — Но в известен смисъл тогава беше по-лесно, нали? Елиминираш водачите и мрежата се разпада. Сега се борим срещу една идея, а идеите не умират толкова бързо. Все едно се бориш срещу рака. Трябва да откриеш точната доза от лекарството. Ако е много малка, ракът се разраства. Ако е твърде голяма, убиваш пациента.

— Никога няма да успеете да унищожите рака, докато Египет продължава да бълва терористи — каза Алон. — Ибрахим Фаваз е изключение. Когато е бил измъчван и унижен от режима, той е избрал да напусне екстремисткото ислямистко движение и да продължи с това, което е останало от живота му. Но повечето от онези, които са измъчвани, избират другата посока.

— Нямаше ли да е чудесно, ако можехме просто да щракнем с пръсти и да създадем жизнена и надеждна демокрация по бреговете на река Нил? Но това няма скоро да се случи, особено с репутацията, която си спечелихме в Ирак. Което означава, че в близко бъдеще не можем да се отървем от Мубарак и неговия режим. Той е кучи син, но е нашият кучи син, и вашият също, Габриел. Или може би горите от желание на западния фланг да имате Ислямска република Египет?

— В много отношения Египет вече е ислямска република. Неговото правителство не може да осигури основни потребности на народа си и ислямистите запълниха празнотата. Те проникнаха в началните училища и в университетите, в администрацията и профсъюзите, в сферата на изкуството и в пресата, дори в съда и юридическите гилдии. Невъзможно е да се издаде книга яли да се снима филм без благословията на духовниците от „Ал Азхар“. Западното влияние бавно отмира. Въпрос на време е и режимът да падне.

— Да се надяваме, че дотогава ще сме открили друг начин да си пълним резервоарите на колите.

— Ще откриете — каза Габриел. — А ние ще бъден принудени да се изправим сами срещу звяра.

Той пъхна няколко банкноти под чашата за кафе и се изправи. Поеха към далечния край на парка покрай редица павилиони за храна. Сара седеше до една дървена масичка и ядеше скариди с черен хляб. Тя пусна недоядените скариди в коша за боклук, докато Картър и Алон бавно я подминаха, и ги последва.