Даниъл Силва - Агентът

Когато шейхът седна на другия стол, Лорънс погледна към единия от пазачите.

— Моля ви, свалете белезниците му.

Пазачът поклати глава.

— Това е против правилата.

— Аз поемам пълната отговорност.

— Съжалявам — отвърна пазачът, — но това правило няма изключения в „Макс“. Никога не сваляме белезниците на затворниците, когато са извън килиите. Нали така, шейх Абдула?

Пазачите потупаха шейха по гърба и тръгнаха обратно към затворническия блок. Египтянинът не отговори нищо, вместо това впери черните си очи в тези на Строс.

— Кой сте вие? — попита той на английски със силен арабски акцент.

— Казвам се Артър Хамилтън — отвърна Лорънс.

— За американското правителство ли работите, господин Хамилтън?

Строс поклати отрицателно глава.

— Искам да изясня от самото начало, че съм частно лице. Нямам никаква връзка с правителството на Съединените щати.

— Но със сигурност не сте дошли на това място по собствено желание. Несъмнено са ви изпратили други хора.

— Така е.

— Кой ви изпрати тук?

Лорънс погледна към пазачите на кулата, после право в шейх Абдула.

— Пратеник съм на президента на Съединените щати.

Шейхът прие информацията безпристрастно.

— Очаквах ви — каза той спокойно. — Какво мога да направя за вас, господин Хамилтън?

— Предполагам, знаете, че хора от вашата организация са отвлекли дъщерята на американския посланик в Лондон и заплашват да я убият, ако Съединените щати не ви освободят и не ви върнат в Египет.

— Подбирайте думите си, господин Хамилтън. В нашите очи Елизабет Холтън е легитимно средство. Смъртта й, ако се стигне дотам, няма да бъде убийство, а оправдана екзекуция.

— Значи сте наясно какво се случва заради вас?

— Напълно, господин Хамилтън.

— Свързан ли сте по някакъв начин с нападението?

— Питате ме дали съм го наредил или планирал?

— Точно това ви питам.

Шейхът бавно поклати глава.

— Нямам връзка с „Мечът на Аллах“ от момента на моето затваряне тук. Каквото е направено за мен, е извършено без моето одобрение или знание.

— От вашия брат?

— Не бих могъл да знам. — Шейхът леко се усмихна. — Много сте добър в задаването на въпроси, господин Хамилтън. Предполагам, че сте адвокат?

— Познахте, шейх Абдула.

— Оценявам вашата прямота. Ще ми позволите ли да ви задам един въпрос?

Строс кимна утвърдително.

— Искате ли да приемете исляма, господин Хамилтън?

— Моля?

— Като благочестив мюсюлманин, аз съм длъжен да правя много неща, включително и да даря исляма на неверниците.

— Опасявам се, че вече съм положил своята клетва за вярност, шейх Абдула.

— Християнин ли сте?

— Вярвам в закона, шейх Абдула.

— Единственият закон, който има значение, е Божият.

— А какво би казал Бог за зверствата, които са били извършени в Европа заради вас? Какво би казал Бог за убийството и отвличането на невинни хора?

— Броят на загиналите бледнее пред този на изтезаваните и убитите от вашия приятел Хосни Мубарак. Той е нищо в сравнение с броя на невинните мюсюлмани, които загинаха заради американската и британската авантюра в Ирак. — Шейхът замълча за момент. — Знаете ли какво се случи в моята страна, след като самолетите на Осама се врязаха в двете ви кули? Правителството ви даде на режима на Мубарак списък с имена — стотици имена, господин Хамилтън. А знаете ли какво направиха Мубарак и неговата тайна полиция? Арестуваха всички тези хора и безмилостно ги изтезаваха, макар да нямаха нищо общо с 11 септември.

— И това оправдава отвличането и убийството на невинна жена?

— Несъмнено. — Шейхът обърна лицето си към лампите. Под ярката светлина то изглеждаше съвсем бледо. — Но президентът не ви е изпратил да биете целия път от Вашингтон дотук, за да водите дебати, нали, господин Хамилтън?

— Така е, шейх Абдула, не ме е изпратил за това.

— Тогава каква е целта на вашето посещение?

— Президентът ме изпрати да ви поискам услуга. Той би искал да издадете фетва , която осъжда действията на вашата организация и изисква незабавното освобождаване на Елизабет Холтън. Президентът вярва, че вашите думи ще имат огромно влияние върху похитителите.

— Нейните похитители слушат други гласове, господин Хамилтън. Моят ще е само фон.

— Президентът мисли другояче. — Следващите думи на Строс бяха произнесени много внимателно: — И той ще е изключително благодарен за всяка помощ, която можете да окажете по този въпрос.